В противоречивата ни история има и славни дати, които трябва да помним. На днешния ден преди 812 години Европа, представлявана тогава от папата в Рим, признава официално българския владетел Калоян за Цар.

На 25 февруари 1204 г. папа Инокентий III изпраща в България кардинал Лъв, който да коронова за крал цар Калоян и да издигне като единствен православен Примас архиепископ Василий.

До европейското признание се стига след продължителна уния между Търново и Ватикана. Още в края на 1199 г. Калоян получава писмо от папа Инокентий III, който се надява да присъедини България към лоното на Римокатолическата църква. По това време българският владетел води и преговори с Византия за признаване на царската му титла. Уверявайки се, че император Алексий III Ангел няма да удовлетвори исканията му, Калоян отговаря на папското писмо след около три години, като настоява за царска корона (а не кралска) и самостоятелна църква. Папството разчита чрез България да разшири влиянието си сред православния свят. През 1203 г. Калоян настоява пред Рим не само за царска корона, но и за патриаршеска титла на търновския архиепископ.

Само три години по-късно след това голямо признание цар Калоян умира при странни обстоятелства при обсадата на Солун. Твърди се, че е убит след болярски заговор. Стратегическите отношения с Ватикана са прекъснати.

Някои историци смятат, че тогава България пропуска златния си шанс да завие към католическа Европа. Според доводите им страната ни е нямало да попадне по-късно под турско робство и да чака векове, за да се върне към европейската цивилизация.