А.Райчев: Станишев чака Борисов да се спихне, но това няма да се случи

Така започна коментара си социологът Андрей Райчев по повод резултатите от последното изследване на “Галъп”. Този път той съзнателно не се фокусира върху числата, а се опита да анализира случващото се у нас през последните месеци. 

Райчев бе категоричен, че е неуместно да се опитваме да мислим днешната ситуация през призмата на случилото се през 90-та или през 97-ма година. 

Това, което се случва у нас днес,  въобще не е същото. Защото през 1990 имаше да пътя – Европа или Русия, капитализъм или социализъм, тоест, имахме реален избор. През 1997-ма пък напрежението беше между червени и сини, и вождовете на тези две части правеха всичко възможно, за да не се пролее кръв. Сега народът не е разделен, а обединен от това, че в елита всички са крадци и лъжци. Тук няма сблъсък, тук има напрежение, насаждано от елита. Затова смятам, че гражданската ни оптика е напълно сбъркана, коментира социологът.

По думите му, ако анализираме данните - 

26% - “за” правителството, 26% “против” кабинета и 65% са за избори, показват, че Борисов и Станишев са с еднакви рейтинги, но толкова явен блокаж в елита никога не е имало. Тоест, няма как тази ситуация да не завърши с избори. Единствения детайл в този случай е, че едните искат избори веднага, тоест, Орешарски аут – Бойко бак. А другите казват, че тази ситуация не може да продължи дълго и настояват за избори.

Според Райчев и Борисов, и Станишев живеят с една обща илюзия – всека един от тях очаква другият да се спихне, за да спечели изборите. Но това няма как да се случи. 

Що се отнася до Реформаторския блок, неговият рейтинг бавно пада и това е факт. Райчев го сравни с “партия на учителките по английски език”, с една  генетически сбъркана поза, което ги прави неспособни да направят много добро за обществото.

Андрей Райчев бе категоричен, че гражданското общество у нас е пожънало небивал успех – уплашило е властта до смърт. Но то не е политическо движение, защото гражданите казват какво да не се прави, те гледат в настоящето. Политиците са тези, които казват как да се направят неща, какъв път да се хване – на дясно или на ляво, те разказват бъдеще, посочи социологът.