Така започна коментара си социологът Андрей Райчев по повод резултатите от последното изследване на “Галъп”. Този път той съзнателно не се фокусира върху числата, а се опита да анализира случващото се у нас през последните месеци. 

Райчев бе категоричен, че е неуместно да се опитваме да мислим днешната ситуация през призмата на случилото се през 90-та или през 97-ма година. 

Това, което се случва у нас днес,  въобще не е същото. Защото през 1990 имаше да пътя – Европа или Русия, капитализъм или социализъм, тоест, имахме реален избор. През 1997-ма пък напрежението беше между червени и сини, и вождовете на тези две части правеха всичко възможно, за да не се пролее кръв. Сега народът не е разделен, а обединен от това, че в елита всички са крадци и лъжци. Тук няма сблъсък, тук има напрежение, насаждано от елита. Затова смятам, че гражданската ни оптика е напълно сбъркана, коментира социологът.

По думите му, ако анализираме данните - 

26% - “за” правителството, 26% “против” кабинета и 65% са за избори, показват, че Борисов и Станишев са с еднакви рейтинги, но толкова явен блокаж в елита никога не е имало. Тоест, няма как тази ситуация да не завърши с избори. Единствения детайл в този случай е, че едните искат избори веднага, тоест, Орешарски аут – Бойко бак. А другите казват, че тази ситуация не може да продължи дълго и настояват за избори.

Според Райчев и Борисов, и Станишев живеят с една обща илюзия – всека един от тях очаква другият да се спихне, за да спечели изборите. Но това няма как да се случи. 

Що се отнася до Реформаторския блок, неговият рейтинг бавно пада и това е факт. Райчев го сравни с “партия на учителките по английски език”, с една  генетически сбъркана поза, което ги прави неспособни да направят много добро за обществото.

Андрей Райчев бе категоричен, че гражданското общество у нас е пожънало небивал успех – уплашило е властта до смърт. Но то не е политическо движение, защото гражданите казват какво да не се прави, те гледат в настоящето. Политиците са тези, които казват как да се направят неща, какъв път да се хване – на дясно или на ляво, те разказват бъдеще, посочи социологът.