Предложението за създаване на законодателство с обратно действие, което да отмени прихващания и цесии между депозанти и кредитополучатели в КТБ, противоречи на принципите на правовата държава и няма как да мине, заяви адвокат Михаил Екимджиев, според когото единственото законносъобразно решение на този проблем минава през действията на синдика на КТБ, който може да отхвърля сделки.

По думите на адвоката и виден правозащитник, подобни действия ще доведат до множество дела пред Европейския съд по правата на човека, а е напълно реалистична и тяхната атака пред Конституционния съд."Този подход се конфронтира с някои от основните принципи на правовата държава и по-специално върховенството на закона и правната сигурност , тъй като той преурежда правни сделки, сключени при друг нормативен режим, които вече са породили желаните от страните правни последици. Такова е и разбирането на Европейския съд за правата на човека", твърди Екимджиев. Той обясни, че практиката на Страсбург е трайна и е залегнала в множество решения.

Затова адв. Михаил Екимджиев смята, че разумният и балансиран подход е да се използват съществуващите възможности в Закона за банковата несъстоятелност и Търговския закон. Те позволяват на синдика в КТБ да не приема сделки, ако смята, че те заобикалят закона или увреждат добрите нрави. В този случай отказът на синдика да признае сделката може да се обжалва пред съда, а съдът ще преценява за всеки конкретен случай дали такава сделка може да бъде сключена.

"Случаите в КТБ са невероятно многообразни и шарени и нека съдът да преценява във всеки конкретен случай кой е действал добросъвестно, кой е действал недобросъвестно, дали са налице тези базисни предпоставки за нищожност на сделките", каза Екимджиев. Според него, когато със закон всички случаи се поставят в един кюп, може да се говори за "болшевишки подход". По думите му обявяването за нищожни на сделки със задна дата биха могли да засегнат и такива, сключени преди затварянето на КТБ на 20 юни.

"Между 13 и 20 юни управителят на БНБ Иван Искров поне два пъти каза публично, че няма никакъв проблем с ликвидността на КТБ, че всички граждани могат да бъдат спокойни за своите депозити там. Нека да не се отнема правото на всички граждани, без да се прави преценка за добросъвестността. В правовата държава не може закони да действат с обратна сила", заключи Екимджиев.

По думите му разумният и балансиран подход в случая с КТБ е да се използват действащите разпоредби в Закона за банковата несъстоятелност и Търговския закон. "Те дават възможност на синдика да откаже да приеме такъв тип сделки. Тогава страните по тях биха имали възможност да оспорят неговия отказ пред съд. Така независимият съд ще преценява във всеки конкретен случай дали са налице условията за недействителност на сделките - заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави", каза Екимджиев за "Правен свят".

Според него, ако бъдат направени промени със задна дата, те може да бъдат атакувани пред Конституционния съд и биха довели до осъдителни решения в Страсбург. "В този случай Европейският съд за правата на човека ще може да бъде сезиран директно от момента на влизане в сила на подобна промяна, защото у нас липсват ефикасни вътрешноправни средства за защита срещу закони, противоречащи на европейската конвенция", обясни адвокатът.

И в момента Законът за банковата несъстоятелност предвижда, че прихващането може да бъде обявено за относително недействително за кредиторите на несъстоятелността, ако към момента на придобиване на вземането кредиторът е знаел, че е настъпила неплатежоспособност. Действа презумпция, че това знание е налице, ако цесията е направена след отнемането на лицензията. В случая с КТБ по действащите правила за относително недействителни може да се приемат цесиите, извършени след 6 ноември.

На въпрос дали с промени в закона периодът, който обхваща тази презумпция, може да бъде разширен до датата на поставяне на КТБ под надзор и да се приеме, че от тогава се е знаело, че банката е неплатежоспособна Екимджиев отговори: "Категорично не. От една страна всички помним изявленията на управителя на БНБ Иван Искров от този период, че няма сериозни проблеми с КТБ. От друга страна от поставянето на банката под надзор до отнемането на лицензията минаха почти 5 месеца. Те бяха необходими на квесторите, назначени от БНБ, за да стигнат до категоричен извод, че няма шанс КТБ да бъде заздравена т.е. след като експерти на държавния надзорен орган 5 месеца не могат да установят дали има сериозен проблем в КТБ, то не би могло да се очаква гражданите, които нямат вътрешна информация и експертиза по темата, да са заели това. Респективно не би могло да се твърди, че те са недобросъвестни и са сключили тези сделки, за да увредят имуществото на банката. Ето защо е необходимо във всеки конкретен случай да се произнесе съдът."