От прокуратурата обществото все още очаква доста, заяви в предаването „Преди всички“ на БНР адвокат Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информация“. Фигурата на главния прокурор рядко стои добре в системата на българската нова демокрация, каза още той и добави: "Виждаме отново, че се засилва опитът за държавна репресия по отношение на медиите. Цензурата през 2014-а придобива нови уродливи и модерни форми. Виждаме една атака от страна на държавни комисии. Комисията за финансов надзор започна да търси и намери проблема за кризата с КТБ в медиите, които алармираха за проблема, което е абсурдно. Нещо повече – опитаха се да притиснат критичните медии да разгласят източниците си. Първото наказателно постановление вече е издадено от КФН срещу медия – става дума за „Капитал“. Ще последват очевидно и други. Вероятно ще бъдем свидетели на използване на властта на една комисия, която е призвана да се занимава с финансовите кризи и с тяхното предотвратяване, да се занимава с цензура и медиите - нещо, което е абсолютно недопустимо в едно демократично общество."

Адв. Кашъмов припомни, че това, което е изключително необходимо за съвеременна демократична България, е да имаме сигурност, като и службите за сигурност са реформирани. "Това може би остана като една от последните страници от нашата реформа, която трябва да напишем." Той припомни, че преди 2 години е направен такъв опит, но заради падането на правителството законите не бяха приети.

Силно се надявам, че в сегашното Народно събрание отново ще бъдат внесени и отново ще бъдат разгледани, защото службите за сигурност в съвременния свят играят важна роля. Българските служби трябва да служат на националния интерес и те трябва да имат отчетност, както и всички други институции. В демокрацията не се позволява да има непрозрачни и неотчетни институции, дори някои от тях да работят повече с тайна, отколкото с публичност.

Адвокатът посочи още: "Не знаем какво прави ДАНС, не знаем какво правят българските служби за сигурност, не знаем по какви програми работят и какви цели гонят. Това е нещо, което също ще трябва да се промени. Обществото не може да знае конкретните разработки, но целите трябва да бъдат ясни."

За да се разбере дали има подслушване, посочи Кашъмов, трябва съответната институция да си върши работата. В случая се създаде бюро. Действително има един бум на подслушванията в България. Това не засяга 2014-а година, нямаме официални данни все още. Това е период, който започва от 2000-ната, очевидно с развиване на технологиите. "Няма никакво съмнение, че през годините, в които имаше официална статистика, тя показваше данни от по 15-16 хил. разрешения на година. Още по-страшното – това са трафичните данни. По-страшното не е като намеса в личния живот, а като обхват на тази намеса", коментира Кашъмов. Той добави обаче, че в момента законът отново дава възможност без съдебно разрешение да се получава достъп до разпечатки. По думите му, това е една чувствителна сфера, която се използва за политически, икономически и други частни цели.

Това е и една сфера, която след като за кратко беше осветлена, отново влезе в мъглата и това стана точно с идването на правителството „Орешарски“.