Граждански сдружения и адвокати са подготвили писмо до еврокомисаря Вера Юрова, в което я информират за огромния брой измамени кредитополучатели в България. Това стана ясно по време на пресконференция за мерките за защита на гражданите от банкови и финансови измами. Няколко неправителствени организации и адвокати се обявиха против член 417 от Гражданския процесуален кодекс, който, по думите им, е в пълен разрез с европейските директиви за защита на правата на човека и на кредитополучателите.

„Правителството преднамерено и неслучайно прие този член. Той е плод на лобистка, политическа дейност и натиск, за да може парламентът да приема законодателство в интерес на банките“ посочиха от Национално експертно сдружение „ГЛАС".

От сдружението припомниха, че последният опит да се промени това законодателство пропадна, като в последния момент 13 гласа не бяха достатъчни да се приемат поправките, които да са в интерес на гражданите, а не на банките. „Член 417 е в ущърб на потребителите. Съгласно правото на Европейския съюз, никое лице не може да бъде съдено по бърза процедура. Например, правото на съюза забранява имотите на кредитополучателите да бъдат предлагани на търг, докато не бъдат завършени делата им с банките. У нас обаче това е позволена практика“, посочи Десислава Филипова, която е член на Център за евроинтеграция и защита на човешките права.

Тя допълни, че в Испания също е подобен член, който дава „зелена светлина“ в делата на банките. По думите и обаче редица смъртни случаи в следствие на действията предприети по този член, са провокирали испанското правителство да наложи мораториум на закона.

Преди месец сдружението „Активни потребители“ е направило проучване сред най-големите банки, като е анализирало договорите за кредити, които предлагат. По време на проучването са открити редица нарушения смятат от сдружението. Част от тях са т.нар. попечителност, с която те таксуват дори и да нямаш гарант. Друг голям проблем продължават да бъдат разходите при забавяне изпълнението на договора за кредит, защото, ако човек закъснее дори само с няколко часа, в неговия договор се задействат още глоби и такси, които са огромни.

„В този смисъл има договорни клаузи, като комисионни за предсрочно погасяване или такси, които могат да бъдат доста солени. Смятаме, че България страда от липсата на надзорен орган в тази сфера. КЗП е натоварена, но законодателя не й помага със специалисти или дирекция, която да следи в тази област. Това лишава комисията да следи правилата за отговорно кредитиран“, каза още той.

По време на пресконференцията адвокат Веска Волева, която е известна с воденето на дела в сферата на банките, извади няколко скандални договора на свои клиенти с големи банки. „Ето договор на „Сосиете женерал“ сключен в Париж с парижки гражданин, който е с лихва с 2,5 % . Ето и договор, който „Сосиете женерал“ е сключила в България. Той е с лихва 13%. Нормално ли е това?“ запита Волева.

Другият пример, който тя даде е за „Булбанк“, с която неин клиент е подписал договор за 7,7%,. Междувременно Волева размаха договор на служител на банката, който е взел кредит с лихва 0,93%, като според нея той законово може да получава тази преференция, като това няма как да стигне до съда, заради член 417.

„Спечелили сме дело срещу „Пощенска банка“,като я осъдихме да ни изплати надплатеното, тъй като клиентът ми е теглил кредити в швейцарски франкове, получил го е в евро, а го връща по курса на франка. От онзи ден банката за същия период, по който сме спечелили делото иска от клиентката ми 181 хиляди лева по този член, а ние сме доказали с дело, че жената не дължи тези пари“, разказа още тя. По думите ѝ ситуацията с КТБ също е станала част от проблемния член 417. Заради „безконтролна мощ на банките“ КТБ нямало да си върне парите. Волева каза още, че в момента нейни клиенти са около 200 души, работещи в КТБ.

„Гонят ги да плащат заемите, но влоговете не им ги дават“, каза тя. Всички участници в пресконференцията се обявиха против „нереално“ гласувания член 417 от парламентарната правна комисия. Според тях депутатите не са имали никакви доводи, за да приемат текста.