Само 12 на сто от хората у нас искат нови парламентарни избори, 40% смятат, че в една или друга форма правителството ще изкара пълен мандат. Евентуални нови избори няма да доведат до никакви съществени размествания. Въпреки че първа политическа сила е групата на потенциалните негласуващи, съотношенията между основните партии се запазват в предишните граници. 

Това показват данните от национално представително проучване на Агенция АФИС на Юрий Асланов, проведено от 21-25 юли сред 1050 пълнолетни българи. 

Кабинетът се крепи най-вече на баналността: Бойко Борисов за трети път е министър-председател, поведението на управляващата партия, макар и неодобрявано, е добре познато, опозицията не е достатъчно мощна и безусловно приемлива, за да наложи обществен натиск за промяна. Дори и корупционните и другите скандали около властта не правят това впечатление, които биха направили в близкото минало, коментират от АФИС. 

На фона на общата нестабилност и спадащо доверие в политиката Европейският съюз е върнал позитивния си рейтинг и доверието в него, след продължително прекъсване, отново превишава недоверието. Въпреки „Брекзита“, бежанския проблем и всичко случващо се в държавите от контитента, Европа за пореден път се превръща в извор на надежда и символизира антитезата на разочарованието от националната политика.

Стабилна изглежда и президентската инсттитуция, която е лидер в доверието на гражданите. Дори и след публичната кампания на управляващите срещу президента по всички основни събития и драми, съпровождащи този конфликт – геополитически ориентация, превъоръжаването на армията и пр., позитивните оценки на гражданите гравитират към страната на президента.

На дъното в класацията е съдебната власт, но и парламентът я следва по петите. Мандатът на Народното събрание е още в началото си, а рейтингът на върховната институция на властта е в стойности, характерни за края на дейността на парламента, и близки до типичната за навечерието на нови избори атмосфера.

Евентуални нови избори обаче няма да доведат до никакви съществени размествания. Въпреки, че първа политическа сила е групата на потенциалните негласуващи, съотношенията между основните партии се запазват в предишните граници. 

Преизчислените данни спрямо дела на потенциалните гласуващи показват, че при евентуални нови избори в парламента ще бъдат представени същите партии и коалиции, които и сега участват в работата на законодателния орган на властта. Най-малко щети от положението понася главната опозиционна сила – БСП, заради което дистанцията между нея и водещата политическа формация ГЕРБ се е скъсила до стойности, които са били регистрирани непосредствено преди проведените предсрочни парламентарни избори през пролетта.

Ако сега се стигне до предсрочни парламентарни избори, за коя партия или коалиция бихте гласували?
(в % от потенциалните гласуващи – сравнение с парламентарните избори)

Март 2017 Юли 2017 Разлика
ГЕРБ 33.5 31.7 -1.8
БСП 27.9 28.6 +0.7
Обединени патриоти 9.3 7.1 -2.2
ДПС 9.2 6.1 -3.1
Воля 4.3 4.0 -0.3
Реформаторски блок 3.1 2.6 -0.5
Други партии и коалиции 12.7 4.0 -8.7

Най-големият губещ е групата на извънпарламентарните партии, но и двете формации от управляващото мнозинство инкасират съществен отлив на подкрепа в сравнение с вота, който са получили на парламентарните избори. БСП запазва предишното си влияние, но кризата при останалите политически сили я е предвижила по-напред в общата класация.

Няма нито една тема или актуален проблем, по които намеренията или действията на управляващите да срещат разбиране или одобрение от страна на гражданите – от икономиката и социалната политика до международните отношения. Мнозинството от гражданите преценяват, че живеят по-зле в сравнение с миналата година и нямат позитивни очаквания за близкото бъдеще.