Ако изборите са днес, ГЕРБ печели 34.3% от вота на потенциалните гласуващи, БСП - 23.7%, ДПС - 10.1%, сочи проучване на агенция АФИС. Големите изненади могат да дойдат по линия на малките партии. Пет от тях получават предварителна подкрепа на сравнително близка дистанция до бариерата от 4%.
Това са общите изводи от проучване на електоралните нагласи на социологическа агенция АФИС, цитирано от "Фокус".

Като за момент забравим за трите сигурни партии – ГЕРБ, БСП и ДПС, формациите, които разполагат с шансове за бъдещо парламентарно представителство, макар и в различна степен, са Патриотичният фронт, Реформаторският блок, АБВ, България без цензура и Атака, сочи изследването на АФИС.

Още три партии демонстрират потенциал да прескочат бариерата от 1%: Зелените, Глас народен и Движение 21.

За изминалите близо 25 години не сме имали нито един подобен случай. Особеното на сегашното силно фрагментирано политическо пространство е, че се случва при спадаща, а не при покачваща се избирателна активност. Сигурно е само едно – не може да има еднопартийно парламентарно мнозинство.

Очаквано или не, горещата фаза на кампанията предизвиква отлив на избиратели, вместо обратното. Общата апатия, скандалите, повтарящите се политически сюжети, както и природните бедствия снижават декларираната готовност за участие в изборите на 5 октомври. Докато през миналия месец очакванията бяха за около 50-55% избирателна активност, иначе казано около 3,5-3,6 млн. души, в средата на септември тази прогноза търпи съществена корекция до нива 45-50% активност или 3-3,2 млн. души. Обикновено се смята, че ниската избирателна активност облагодетелства големите партии. В случая наблюдаваме обратната тенденция, тъй като по-широките и по-богатите периферии на големите партии се свиват, докато малките партии остават на подкрепата на твърдите си ядра, които могат да се окажат достатъчни за крайния успех. Това е причината малки партии с по-твърди ядра, като Патриотичния фронт, АБВ и Атака, да стоят на терена по-стабилно в сравнение с партии, като Реформаторския блок и България без цензура, които биха имали сравнително по-големи шансове при средна или висока избирателна активност.

Възможно е изненади да дойдат по линия на така наречения „скрит електорат”, но от опит знаем, че това е най-вече в полза на една партия – ДПС: неговият резултат със сигурност ще е по-висок, коментират още от АФИС.

Като изключим Реформаторския блок, останалите основни претенденти за бъдещо парламентарно представителство са увеличили подкрепата си в хода на горещата фаза от предизборната кампания. При „реформаторите” влияят и вътрешни фактори, които по време на кампанията допълнително разколебават десните избиратели, докато при останалите формации тези проблеми в голяма степен бяха изчистени преди старта на кампанията. Част от десните избиратели се оттеглят от активност, но друга част пренасочват декларирания си вот в полза на други формации – в най-голяма степен в полза на ГЕРБ, но не само: блокът „спонсорира” и по-малки формации.
От агенцията отчитат теоретична възможност всички осем партии да влязат в следващия парламент. Също така обаче е слабо вероятно в следващото Народно събрание да бъдат само абсолютно сигурните 3 партии. В най-висока степен на вероятност е бъдещият парламент да се състои от 5 или 6 фракции, което не обещава желаната стабилност на мнозинството и респективно на правителството. Като разпределението на мандати и броят парламентарни партии е съответно 3:4:5:6:7:8

ГЕРБ - 121 - 112 - 104 - 98 - 92- 88
БСП - 83 - 77 - 72 - 67 - 64- 61
ДПС - 36 - 33 - 31 - 29 - 27- 26
ПФ -18 - 17 - 16 - 15- 14
РБ 17 - 16 - 15- 14
АБВ - 15 - 14- 14
ББЦ - 13 - 13
Атака - 10