Реформаторите няма да успеят да спрат настъплението на БСП към властта. За съжаление. И причината е, че винаги, когато българинът е решил да си троши главата той успява. Това е народопсихология. От нея не правят изключения нито Радан Кънев, нито новите "деснолеви", чиято единствена мечта е да попаднат в парламента. Аз съм бил в него. Нищо особено, ако нямаш свое правителство. Това написа в коментар във Фейсбук Александър Йорданов.

Ходът на президента Плевнелиев с даването на мандат за съставяне на правителство на Реформаторския блок не бе обикновена процедурна формална стъпка. Той вложи в този ход и това пролича от думите му, своя авторитет, и искреното си желание в този парламент да има ново дясноцентристко правителство. И с това подсказа, че това е единственият вариант за балансиране на лявоцентристкия успех с избора на Румен Радев от левицата за президент. И то за близо 2 години от мандата на Радев. Поляците познават тази формула: президентът Ваш, премиерът – наш.Или обратно. Но един от двата ключови поста в държавата е НАШ.

Защото не само според президента и реформаторите, но и според мен, по-лошият вариант е след едни нови избори до левият президент да се курдиса и едно ляво и проруско правителство, както и лявоцентристко и проруско мнозинство в парламента. И това опасение не е прогноза лишена от аргументи. Ясно е, че едно такова развитие ще задълбочи кризата в страната, ще постави на върховно изпитание всички, които виждаме и настоящето, и бъдещето на България, само и единствено в ЕС и НАТО.

На президентските избори партиите, които биха направили коалиция с БСП, увеличиха своят електорат. А при положение, че отново старата десница е вътрешно конфронтирана, разделена, то вероятността за ляво управление на България след изборите е наистина голяма.

Остава ни да вярваме, че днешните противници на ГЕРБ в дясно, след предсрочните парламентарни избори, в следващия парламент, ще направят отново правителство с ГЕРБ. Но не е ясно защо тогава ручаме жабетата днес. Ако не направят такова правителство в следващия парламент това означава, че предават България, предават нас – европейски и евроатлантически мислещите и действащи хора. Но защо? Затова и се опитвам да разбера СДС и Реформаторският блок, които явно виждат по-далеч и искат да спрат лошото развитие още сега. С други думи, в действията и на Плевнелиев и на реформаторите, трябва да видим рационалното зърно.

Не може да не тревожи факта, че довчерашни противници – БСП и ГЕРБ, някак единодушно решиха, че изборите са добро решение за България. Но защо и десните бързо дойдоха на техния акъл? Винаги съм се съмнявал в решенията на БСП. Но защо на същия акъл е и ДСБ? Обикновено, това показва историческата справка, БСП не гори от желание за предсрочни избори. Но сега явно са усетили, че идва техният час и станаха големи фенове на предсрочните избори.

След предсрочните парламентарни избори премиер на страната ще бъде или Бойко Борисов – за пореден път, или Корнелия Нинова – за първи път. Все по-трудно разбирам т.нар. десни политици, които от 20 години така водят политиката, че винаги привържениците на дясното остават в опозиция, докато привържениците на лявото почти винаги са на власт.

Всъщност, за успешно изборно представяне днес са готови само четири партии: БСП, ГЕРБ, ДПС и Обединените патриоти. Всички останали имат сериозни проблеми и попадането им в бъдещ парламент е под въпрос без значение дали са стари или новосъздадени. Затова и е необяснимо бързането към катастрофата. Тя, ако е писано, ще се случи и без бързане. Вероятно това са искали да ни кажат и Плевнелиев и реформаторите, когато приеха мандата. Но, както обикновено, ние друго разбрахме. И затова ще си патим.