"Представянето на Ирина Бокова по време на изслушванията на кандидатите за нов генерален секретар на ООН в Ню Йорк остави противоречиви впечатления. Подразни клишето: „идвам от малка, но горда страна”. И по население, и по територия, България е в златната среда на света, и в никакъв случай не може да се нарече „малка страна”. А за „гордостта” най-малко има право да говори представител на комунистическата номенклатура у нас". Това заяви в предаването си "Седмицата" бившият председател на парламента Александър Йорданов. 

"Бокова заяви още, че "след падането на Берлинската стена България тръгна по пътя на демокрацията". Но спести истината, коя бе причината близо половин век у нас да няма демокрация. Затова и прозвуча цинично твърдението й, че принадлежи на поколението, което „проправи път към демокрацията в страната". Не, тя не бе с българските граждани, които издигнаха глас за свобода и демокрация в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век. Винаги си е била сместена удобно в номенклатурната утроба на червената партия. Така и стана част от правителството на БСП, при което бяха ограбени спестяванията на българите, обезценен българския лев, а държавата ни поставена на колене, за да могат функционерите на червената номенклатура да приватизират за жълти стотинки националното богатство. Припомни Бокова и за заслугите си за приемането на Конституцията. Но тази Конституция постави капани пред демокрацията и пред справедливостта у нас, капани от които не можем да се освободим и до днес.

„ООН, заяви Бокова, трябва да заложи на предотвратяването на конфликти, помирението, диалога, дипломацията". Но какво помирение може да има с ислямските терористи? Как се води диалог с убийци. Означава ли политиката на помирение съгласяване с правото на силата, а не със силата на правото, означава ли, че силният, когото реши, може да граби чужда територия, както постъпи Русия с анексирането на украинския полуостров Крим. Диалогът в междудържавните отношения е безспорно необходим, но още по-необходимо е спазването на международните договорености, междудържавните договори. Защото светът днес е изправен пред глобални предизвикателства и пред конкретни регионални проблеми: ислямският тероризъм, украинско-руският конфликт, опитите за дестабилизация на Европа. И тук общите и клиширани приказки за помирение, които изреди Бокова са път за никъде.

Възможно е Ирина Бокова да стане Генерален секретар на ООН. Много българи й го пожелават. Но от това няма да порасне авторитета на нашата страна. И за света и за България, българският писател Георги Марков, например, винаги ще бъде по-голям авторитет отколкото е Ирина Бокова. Без да е заемал никакви постове. Но пък е написал незабравимите „Задочни репортажи за България” , за което бе убит като куче от режима, галено дете на което бе днешният наш кандидат за Генерален секретар на ООН Ирина Бокова.