"Авторитетът на една държава се изгражда с десетилетия и столетия. Той е дело на нейния народ, на интелектуалния елит, на политиците и държавниците. Авторитетът се измерва не със заемани от политиците постове в собствената им държава или в международни организации, а от ценностите, идеите, съзидателния труд, който народът реализира, отстоява, защитава". Така бившият председател на парламента и бивш посланик на Полша и Македония Александър Йорданов коментира номинацията на Ирина Бокова за главен секретар на ООН във Фейсбука си. 

"Ако се върнем към времето на Възраждането ,авторитетът на нашите възрожденци не се определя от постовете, които те са заемали –твърде рядко, в една или друга организация, пък била тя и БРЦК. А от конкретните им дела. Авторитетът на държавниците и политиците ни след Освобождението се събира в определението "строители на съвременна България". Логично бе след 9 септмеври 1944 година разрушителите на България да нямаха никакъв авторитет – въпреки камарата от постове, партийни и държавни, които си раздаваха като "стой та гледай". И народът – лишен от свободи, права, затворен в "лагер" (такова бе понятието: социалистически лагер!) чрез малко на брой, но достойни лица като писателят Георги Марков или оперният певец Борис Христов, например, все пак отстояваше авторитета на отечеството ни. Но успехите в култура, наука, спорт не можеха да измият позора, че управлението на една древна и достойна държава е попаднало за близо половин век в ръцете на недостойни хора, а както след това се оказа и в ръцете на хора оцапани с кръв.

България започна да си връща своя международен авторитет, когато заедно с другите централно и източноевропейски народи тръгна сама по пътя на свободата и демокрацията отхвърляйки антинародния комунистически режим. Този път не бе лек, защото срещу него, особено в началото му, се противопоставяха функционерите на партията, която именно бе унищожила авторитета на България – Българската комунистическа или както неочаквано взе да се нарича – социалистическа, партия.При това започна да се нарича "социалистическа" в период, когато нейното ръководство и членове се насочиха към ограбване на националното богатство, към превръщането си в капиталисти и олигарси на България. Днешният пловдивски социалистически олигарх Гергов е типичечен пример за това. Срещу авторитета на България работеха социалистическите правителства на Андрей Луканов и на Жан Виденов подкрепяни от съответните парламентарни мнозинства. Част от тези дейци, които сриваха в началото на прехода авторитета на България, които пречеха за изграждането на нейния нов образ на демократична и правова държава, бе Ирина Бокова – и като народен представител, и като участник в кабинета на Жан Виденов. Именно тогава министерството на външните работи трябваше ежедневно да лъже света, че в България всичко е наред. И то лъжеше до последния ден, когато в началото на януари 1997 година народът не излезе на улицата в протест срещу тоталната икономическа и финансова катастрофа. Няма нито едно свидетелство, че Ирина Бокова – кандидат днес за "повдигане на авторитета" на България, през онези години, когато нейната партия съсипваше България, се е противопоставила – писмено или устно, срещу своите другари. Няма такова свидетелство, защото тя винаги е била част от съсипниците на авторитета на България. Заеманите след това от нея постове също не са допринесли с нищо за издигане на авторитета на страната ни. Освен недоумението от това, какъв народ са българите, че издигат именно вредителите на своята държава и за международни постове.

Затова и решението на българското правителство да издигне кандидатурата на Ирина Бокова се посреща с недоумение от всички демократично мислещи хора в България. Тя ще срине още повече авторитета на страната ни и ще даде повод за присмех към нашия народ, който явно не може да се освободи все още от своето комунистическо "робство". И продължава да живее в неговото време. Лош знак е това и за днешните български държавници, защото с този си избор завинаги изтриват рекламното си лице на "реформатори". То е петното, което ще ги следва до края на кариерата им. Защото предложиха на най-авторитетната световна организация ООН кандидат символизиращ злото, което е сполетяло за половин век отечеството ни. А сигналите, че кандидатурата на Бокова е по-скоро кандидатура на Москва подадена за издигане от български ръце прави този избор още по-унизителен за българския народ. Днес е лош ден за българската демокрация", констатира Йорданов.