Александър Йорданов

„Нощта бе тъмна, една трагична нощ с ниско небе и тежка тайнственост. Светкавици се виеха в гъстия мрак и сетне почна да вали ситен дъжд на пресекулки. ...Часът бе близо 3, когато съзаклятниците пристигнаха до двореца и го заобиколиха.”
Така Симеон Радев описва софийската нощ на 8 срещу 9 август (стар стил) 1886 година. В тази злокобна нощ слуги на Русия у нас правят опит за държавен преврат. Целта им е да свалят от трона достойния княз Александър I Батенберг – защитник на българското Съединение и победител във войната през есента на 1885 г. срещу Сърбия, която подтиквана от Русия ни напада подло, в гръб. 

На руския император Александър III Съединението на Княжество България и Източна Румелия „не нравится” и не само защото е извършено без неговото съгласие. Русия винаги е искала да има в България васални и зависими от нея  политици, правителства, държавни глави. И много често е успявала да монтира такива марионетки на власт в България. От края на ХIХ век до наши дни. Защото за Русия винаги е било важно, както вчера, така и днес, държавният глава на България да кърши гръбнак пред нея. Затова и княз Александър I Батенберг е постоянно нападан от поставили се в услуга на чуждата руска държава български политици. Те разпространяват лъжата, че без покровителството на Русия не може да се постигне националния идеал – обединението на всички български земи.

 
Днес, след трагичния опит на историята, е очевидно, че Русия винаги е била противник на българското обединение, враг на създаването на силна и независима българска държава. Но ако не помним век назад, то би трябвало още да ни кънти канският вой, който нададе Москва, когато България избра верния път – членството в ЕС и НАТО. Какви ли не заплахи тогава се изсипаха върху главите ни! 
Тезата, че не можем нищо сами да направим без одобрението на „освободителите”, която и до днес битува у нас, показва, колко сме загубени като народ. Впрочем в официалните документи от времето непосредствено след т.нар. “освобождение” се говори за „императорски окупаторски войски”, а не за „освободители”. Но да приемем, че през 1886 г.  все още е имало заблудени хора, които са вярвали на руските лъжи, не са разбирали истинските цели на руската завоевателна политика, стараели са се да се подложат на новите господари. Но да има заблудени хора днес граничи с лудостта. На тия, лудите, е добре да се припомня, че самата „икона” на българските комунисти – Димитър Благоев, е схванал истината: 
„Русофилството е грубо политическо суеверие, умишлено култивирано сред народните маси; политическо знаме, вървенето и воюването под което неизбежно води към предателство и национална катастрофа. Защото русофилите, плувайки безогледно във водите на руската дипломация, неизбежно и фатално правят от България едно сляпо и послушно оръдие в ръцете на руската завоевателна политика на Балканите”. На Благоев му е светнало, но заблудата продължава да се шири до днес и то главно в средите на „благоевистите”, т.е. сред бузлуджанския сбириток.

 
Да направят България „сляпо и послушно оръдие” на руската политика, това е целта на превратаджиите в нощта на 8 срещу 9 август 1886 година. Те пускат предварително слуха, че Сърбия готви ново нападение срещу нас, което няма да можем без подкрепа на Русия да отбием. Яхнали тази лъжа националните предатели – началникът на Военното училище майор Петър Груев, заместникът на военния министър, капитан Анастас Бендерев, и капитаните от военното министерство Радко Димитриев и Георги Вазов, предприемат опит за военен държавен преврат. Заговорът задкулисно ръководи руският военен аташе в България полковник Сахаров.

 
В началото на август капитан Бендерев премества верните на Княза войскови части по-далеч от столицата – край Сливница и Самоков. А посветеният в заговора 1-ви артилерийски полк остава в София. Министър-председателят Петко Каравелов и военният министър Константин Никифоров се съгласяват да поискат от княза да се откаже от трона. 
В нощта на 8 срещу 9 август части на Струмския полк и юнкери от Военното училище влизат в София, неутрализират останалите в града части и обкръжават княжеския дворец. Александър I е задържан, поставен под арест и принуден да подпише указ, с който се отказва от престола. Още същата сутрин е отведен към Оряхово и прогонен от страната. Под диктовката на руското външно министерство още на 9 август вечерта е обявен съставът на временно правителство от русофили, начело с митрополит Климент Търновски.

 
На 10 август повечето от войсковите части в страната полагат клетва за вярност към новото правителство. Но великият българин Стефан Стамболов –Председател на Народното събрание, отказва да стане национален предател. Макар и да се намира в Търново той твърдо се обявява срещу преврата и предателите на България. Майор Никифоров отказва да участва в правителството. Плевенският полк отказва да признае новото правителство, а в Севлиево либералите провеждат демонстрация срещу преврата. Офицерите от Варненския полк, т.е. от моя роден град Варна, днес превърнал се в свърталище на русофили, отстраняват командира си, подкрепил преврата.
На 10 август група офицери от Пловдив, начело с командващия Пловдивската бригада подполковник Сава Муткуров, се обявяват срещу преврата. Подкрепени са от британското консулство. Установяват контакт с полкове от Пазарджик, Хасково и Стара Загора, и започват да се стягат за бой с превратаджиите. 
На 11 август Стефан Стамболов издава от Търново Прокламация, с която обявява преврата за незаконен и назначава Сава Муткуров за главнокомандващ на българската армия. Двамата изпращат Ултиматум на предателите: да се откажат от постовете си до 24 часа под страх от смъртно наказание. В нощта на 11 срещу 12 август срещу предателското правителство въстава 1-ви пехотен полк в Сливница. На 12 август превратаджиите остават изолирани в София и Шумен. Но отново се намесва с посредничество руското генерално консулство в София и под негова диктовка е съставено ново правителство начело с Петко Каравелов. Така България учудва света: за два дни – две правителства. Главният превратаджия Груев се отказва от главното командване и бяга от столицата заедно с други предатели. 
Новото правителство решава да търси сътрудничество с Русия. Иска свикване на Велико народно събрание, за да отлага връщането на Княза. Но Стамболов не си поплюва. Кани Княза да се завърне по най-бърз начин в страната. И с нова Прокламация се обявява за наместник заедно с големия български писател Петко Славейков и Георги Странски. Същевременно нарежда на войските в Пловдив да превземат София. 

На 17 август кабинетът на Каравелов подава оставка. Така за 8 дни България има 3 правителства. Руската политика винаги е целяла такава дестабилизация и не само в България, но и на Балканите като цяло. Затова и срещу мощният руски натиск, мобилизиращ враговете на България, е наистина трудно да се отстоява държавната ни независимост. Александър I Батенберг се връща в страната на 17 август, но управлението му трае само още 9 дни. Руският император не приема българския  „сценарий”. Отказва да се признае за „виновен”, да се извини заради враждебната си  намеса във вътрешните работи на младата българска държава. Затова и след безуспешния опит за помирение с Императора ( каква толерантност и култура от наша страна!)  на 26 август българския княз сам абдикира от престола и напуска окончателно България. Просто демонстрира европейска култура срещу азиатската варварщина. 
Властта е поета от регентство начело със Стефан Стамболов. Той не се церемони с руските наглеци в страната. И през ноември окончателно им „бие шута”.  Офицерите русофили, избягали в Румъния, насочвани от Русия, правят опит отново за вдигане на бунт срещу властта през февруари 1887 г. Но на трона е вече избран новият български княз Фердинанд Сакскобургготски и поредната руска провокация срещу страната ни е смазана безцеремонно. Въведено е извънредно положение,   участниците в бунта са задържани и съдени от военно-полеви съдилища. Смъртните присъди утвърждава главнокомандващият армията майор Рачо Петров. На 22 февруари 1887 г. в местността Левент табия край Русе са разстреляни майорите Атанас Узунов и Олимпи Панов, капитан Георги Зеленогоров, подпоручиците Кожухарски, Тръмбешки, Енчев, Божински и двама цивилни граждани предатели – Тома Кърджиев и Александър Цветков. Смъртна присъда получава и капитан Болман, но тя не е изпълнена, тъй като той е руски поданик. С 15 години затвор са заменени смъртните присъди на подпоручиците Мирков и Кръстев.

Със заповед на военния министър полковник Данаил Николаев военните формирования участвали в преврата са разформировани, а бойните им знамена - изгорени. Така се постъпва с националните предатели.