Проучване на „Алфа Рисърч” отчете отлив в подкрепата и за двата нови политически субекта, които влязоха с летящ старт в 2014 г.

АБВ на президента (2002 г. – 2012 г.) Георги Първанов през март се е сринала с над 2 на сто (от 6.1% на 4%), а „България без цензура” вече се ползва с доверието на 5.2 на сто от българите (при 5.5% резултат при предишното изследване), но при силно влияние в малките населени места.

При това положение, и двете формации са застрашени да останат "под чертата" на вота - избирателната квота е 5.88% от действителните гласове.

На този фон се вижда стабилизация в подкрепата за големите партии вляво и вдясно. ГЕРБ бележат лек ръст и водят със 17.5, а БСП е спряла изтичането на гласове към АБВ и рейтингът й в момента е 15.2 на сто.

Същевременно, противоречивите изявления на представители на БСП по референдума в Крим и респективно, по позициите на ЕС и Русия, създават напрежения в нейния електорат, който е с най-силно изразена русофилска ориентация, посочват от социологическата агенция. Според „Алфа Рисърч”, разочарованието на симпатизантите може да доведе до ново разместване.

На трето място остава ДПС с 6.5% обща подкрепа и висока мобилизация. Реформаторският блок е на пето място с 5.1 на сто (без промяна), а националистическият вот е разделен между НФСБ (3.6%) и „Атака” (2%).

Продължаващият спад в личните рейтинги на Станишев и Първанов изравнява позициите им – по 17% доверие. През март личният рейтинг на Н.Бареков пада с 3 на сто (на 8%), този на Лютви Местан се капсулира изцяло в електората на ДПС. Заедно с нарастващата подкрепа за ГЕРБ се повишава и тази за лидера й Бойко Борисов (до 22%).

Доверие във властта и институциите

И през март общественото мнение запазва песимизма си за развитието на страната, за дейността на държавните институции и недоверието си в политическите партии и техните представители. Положителните оценки за управлението остават на равнището от януари-февруари, но под критичната за генериране на политическа и стопанска стабилност граница от 20 на сто, отбелязват от „Алфа Рисърч”.

В институционален план най-силна критика акумулират отново парламентът и правителството. Одобрението за работата на кабинета се запазва в рамките на 19% срещу 55% неодобрение. Положителните оценки за дейността на премиера Орешарски също са непроменени спрямо февруари – 25%, но отрицателните за първи път достигат границата от 50%.

Доверието в парламента остава закотвено на 8%, срещу 65% недоверие. Аналогична е и тенденцията в мнението за работата на председателя на НС Михаил Миков – 14% положителни срещу 57% отрицателни оценки.

Негативната тенденция в отношението към институциите засяга също президент, главен прокурор, национален омбудсман. Те все още са сред най-одобряваните публични фигури в страната, но макар с по-слаби темпове, общественото доверие в тях също ерозира.

Президентът Росен Плевнелиев получава одобрението на 27%, срещу 37% критични оценки.