ГЕРБ запазва преднината си пред БСП с 2,6% сред избирателите, които твърдо са решили да гласуват. Това показва последното изследване* на Алфа Рисърч, публикувано дни преди парламентарния вот на 26 март.

Социолозите отчитат високо за България намерение за участие в изборите - 62 на сто от анкетираните заявяват, че са готови да гласуват в неделя. Според изчисленията на Алфа Рисърч, това означава, че между 3,6 и 3,7 млн. българи ще упражнят правото си на глас.

През последната седмица преди вота рязко нараства и делът на хората, които вече са решили кого да подкрепят. Колебаят се около 12 на сто от анкетираните. При запазващите се къси дистанции между партиите, тези избиратели могат да се окажат решаващи за различните следизборни сценарии, посочват от Алфа Рисърч.

И докато битката за лидерското място остава между ГЕРБ и БСП, за третото място в 44 Народно събрание ще се конкурират "Обединените патриоти" (с 8,9%) и ДПС (8,4%). Очаква се обаче рязка мобилизация на избирателите на ДПС в последните дни преди вота, докато при националистите се наблюдава лек отлив.

Петият сигурен участник в следващия парламент е "Воля" на Веселин Марешки с 6,8% сред решилите да гласуват.

На границата на изпадането от парламента е "Реформаторски блок - Глас народен", чийто резултат е на ниво от 4 на сто. Мобилизацията на колебаещите се избиратели вдясно ще бъде от решаващо значение за позицията й.

Алфа Рисърч отбелязва, че въпреки моментните пикове "АБВ - Движение 21", "Да България" и "Нова република" остават на ниво около и над 2 на сто, което означава, че няма да успеят да преминат бариерата. ДОСТ на Лютви Местан е на ниво от около 1 процент.

При това разпределение на силите в края на кампанията, Алфа Рисърч прогнозира два сценария с 5 или 6 политически сили в следващия парламент.

62% от живеещите в страната приблизително 6 млн. пълнолетни граждани заявяват, че ще отидат до урните на 26 март. На тази база и отчитайки тенденциите от президентския вот, може да се очаква, че между 3,6 -3,7 млн. души ще упражнят правото си на глас. 

През последната седмица преди вота рязко нараства делът на хората, които вече са направили своя избор кого да подкрепят. До 12 на сто намаляват сигурните, че ще гласуват, но все още не взели окончателно решение чия бюлетина ще пуснат. Макар този дял да изглежда нисък, става въпрос за малко над 360 000 души. При запазващите се къси дистанции между партиите, тези избиратели могат да се окажат решаващи за различните следизборни сценарии. 

Въз основа на така регистрираните електорални нагласи може да се каже, че бъдещата управленска формула със сигурност ще трябва да включва поне трима участници. Което освен въпроса за победителя, прави ключови още два въпроса - за електоралната подкрепа на другите политически сили и обществената приемливост на възможните коалиции, подчертават от "Алфа Рисърч".

При това разпределение на силите в края на кампанията, 5-партиен парламент би изглеждал приблизително по следния начин: 

ГЕРБ – 89-91 мандата, 

БСП – 81-83, 

Обединените патриоти и ДПС – по 24-25, 

Воля – 18-19. 

При 6-партиен парламент ситуацията пък би била следната:

ГЕРБ би взел 85-87, 

БСП – 77-79, ОП и ДПС – по 22-24, 

Воля – 17-18, 

и РБ – 10.