Началото на есенния политически сезон се характеризира с малки, но многозначителни промени в рейтинга на политическите лидери. Това показва проучването на "Алфа Рисърч" на обществените нагласи от септември 2016 г. 

Бойко Борисов остава най-одобряваният партиен лидер с 32.6% положителни оценки. Действията му през последния месец увеличават обаче поляризацията в отношението към него, която се изразява в ръст както на позитивните, така и на негативните мнения за лидера на ГЕРБ.

Изключително интересна е ситуацията в ляво. След драмата с номинацията на ген. Радев и разтрогването на предизборния съюз между БСП и АБВ, Георги Първанов бележи нов спад от 2% и така за първи път рейтингът на бившия президент пада до този на председателя на БСП – 18.3% за Георги Първанов, 18.5% за Корнелия Нинова. Новият председател на БСП излиза от скандалите без поражения.

В тази ситуация, като политик с най-висок личен рейтинг в ляво, се очертава Татяна Дончева. Оставайки в страни от раздорите на бившите си съпартийци, тя печели дивиденти и одобрението й се покачва до 21.9%. 

Сред националистите с най-висока и нарастваща подкрепа се ползва лидерът на ВМРО и кандидат за президент Красимир Каракачанов, който достига 20% одобрение. Доста по-ниски са рейтингите на другите политици в този спектър – 13.4% за Валери Симеонов и 4.5% - Волен Сидеров.

Формално щастливата развръзка с излъчването на кандидат-президент на Реформаторския блок след месеци мъчителни преговори, не е довела до позитиви за нито един от лидерите на блока. Всички те запазват относително ниски равнища на обществено доверие – Меглена Кунева (9.8%), Радан Кънев (7.8%), Николай Ненчев (7.3%), Божидар Лукарски (5.4%). Тази свита стартова подкрепа вещае трудна кампания за Трайчо Трайков като кандидат на Блок, по който има доста пукнатини. 

В декларираните електорални нагласи няма особена динамика. Трябва да се отбележи и това, че на прага на кандидат-президентската кампания водеща роля ще имат не партийните предпочитания, а способността на кандидатите да печелят доверие, надхвърлящо границите на отделните електорати. 57% от гражданите с право на глас декларират, че ще участват в Президентските избори. 51% заявяват готовност да гласуват на Референдума, който ще се проведе заедно с тях. Този процент е само с 2 пункта по-висок от отговорилите положително на същия въпрос месец преди Референдума за електронното гласуване през миналата година. Реалната активност тогава беше 39.67%.

Интересен от политическа гледна точка е въпросът, дали провеждането на Референдум заедно с национални избори ще доведе до ръст в избирателната активност, или всенародното допитване отново ще остане по-неглижирано. 

Липсата на номинация от страна на най-голямата и управляваща партия ГЕРБ прави невъзможно точното отчитане на подкрепата за вече известните претенденти за президентския пост. Конкретното име, което ГЕРБ ще посочи, може да повлияе не само на резултата на собствения му кандидат, но и на разпределението на гласовете между останалите.

На този етап и на база настоящото проучване, Алфа Рисърч може да се ангажира със следните тенденции по отношение на президентския вот: 

- Изходът от кандидат-президентската надпревара със сигурност ще се реши на втори тур

- Конкурентните кандидатури в ляво и съперничеството между основните формации не намаляват, а увеличават електоралната мобилизация на техните симпатизанти

- Името на кандидата на ГЕРБ има по-малко значение за първи тур на изборите, но може да се окаже решаващо за изхода от втория тур 

ДОВЕРИЕ В ПРАВИТЕЛСТВОТО И МИНИСТРИТЕ 

Нарастваща тревожност от външно-политическата среда и умерена критичност във вътрешно-политически план доминират в общественото мнение два месеца преди президентските избори. Сравнение с нагласите отпреди десет години (също в навечерието на президентски вот) показва изместване на фокуса от вътрешните към външните заплахи. Преди едно десетилетие външно-политическите тревоги са били доста по-слаби и фрагментирани (международна организирана престъпност (41%), глобални епидемии (36%), климатични промени(35%), а днес са главният източник на напрежение у хората. Притокът на бежанци (61%) и рискът от тероризъм (64%) се открояват като водещи, като изпреварват дори текущите вътрешно-политически проблеми. Показателна за тревожността е оценката на обществото за политиката на правителството към бежанците: най-голяма част (43%) очакват повече твърдост в отстояване на позициите ни, срещу 20 на сто, които подкрепят квотите и мерките за интеграция. 

За периода от 2006г. досега показните убийства и голямата престъпност, възприемани тогава като най-сериозна заплаха, са отстъпили значително по-назад в класацията. Други няколко проблема обаче остават във фокуса на вниманието. Корупцията, например, е „замръзнала“ на място – и днес, и преди десет години 59% са притеснени от нея. Най-голяма част от българите (41%) споделят, че въпреки липсата на промяна в материалното си положение през последните години живеят по-спокойно. Но нереализираните очаквания за по-бърз подем след приемането на България в ЕС, поставят икономическото (49%) и демографско (49%) развитие сред топ заплахите във вътрешно-политически аспект. 

Струпването на множество проблеми, които са различни по своята същност и респективно, по начини и възможности за разрешаване, изостря вниманието на хората. В комбинация с предстоящите президентски избори, тази ситуация поляризира общественото мнение по редица политически въпроси. Тенденцията проличава не само в отношението на избирателите към партиите и лидерите, но така също към правителството, институциите и политиките в отделните сфери.

За последните три месеца одобрението за работата на кабинета спада леко от 18% до 16%, а в оценките за дейността на премиера се увеличава поляризацията - нарастват и положителните (33%), и отрицателните (40%) мнения.

Сред министрите, вицепремиерът Томислав Дончев и регионалният министър Лиляна Павлова продължават да се открояват като отличниците на кабинета. Позитивен тренд през периода регистрират спортния министър К. Кралев, транспортния И. Московски, енергийния Теменужка Петкова, а негативен – министрите на културата Вежди Рашидов и на икономиката Божидар Лукарски.

Както показаха и предишните проучвания, хората имат силни очаквания към няколко министри с тежки и нуждаещи се от реформи ресори – образование, сигурност, правосъдие, здравеопазване. Сблъсъкът на множество разнопосочни интереси в тези сфери генерира противоречиво отношение и по-остра критика към дейността на образователния министър Меглена Кунева, вътрешния Румяна Бъчварова, здравния Петър Москов, правосъдния Екатерина Захариева.