През 2014-а започнаха сюжети, които трябва да си даваме сметка, че могат да продължат и през 2015-а, защото 2014 година в контекста на целия период от 25 години е много особена година., заяви в интервю за Българското национално радио изпълнителният директор на организацията "РискМонитор", който е доктор по философия и социални науки. Първо, в България протести свалиха правителство, без да се асоциират с нито една политическа сила, протести изобщо срещу типа власт, която еволюира и се втвърди за 25 години. Това се случва за пръв път. За втори път се случва протестите да свалят власт, но протестите от 1996-1997 година бяха момент и дори и без тях властта щеше да падне, тъй като държавата беше фалирала. Сега не е фалирала и моралният апел на протеста е много силен. Имаме основание да смятаме, че този протест ще бъде траен, той е насочен срещу цялото политическо съсловие и неговата арогантност и е свързан със съмненията за обща криминализация на политическото в България. Така че тези сюжети са нови и няма нищо лошо в това да продължат.

Второ, имаме за пръв път от близо 20 години фалит, крах на четвъртата по големина българска банка, на гигантска банкова структура. Сега ние сме членове на Европейския съюз и изненадата, която поражда случаят "КТБ", е огромна. В страна като България – стабилна, демократична, правова и член на ЕС и НАТО, не би следвало да се случва такова нещо. Така че това е много опасен и рисков момент в цялата история от последните 25 години.

На трето място, имаме нов цикъл след, бих казал пак 1996-а година, на нестабилни парламенти със сложни, колебливи, временни мнозинства. От 2014-а година започва един сюжет и той несъмнено ще продължи в 2015-2016 година – властта и управлението ни се предоговорят непрекъснато, бих казал на моменти всекидневно. Моето убеждение е, че стабилните парламенти и правителства последните 16 години, изключвам правителството на Орешарски, което беше някаква временна нелепост, улесниха един процес на политическа корупция и обща криминализация и оформяне на една трайна, политическа, шарена, голяма група, съсловие може би, което така или иначе скрито се предоговаря. В момента нестабилният парламент и необходимостта да се предоговаря съществуването на правителството ще доведе до това парламентът да бъде болезнено много по-открит, много по-нестабилен, но много по-видим. Така че това е също един момент, който започва 2014-а година и ще продължи в следващите години.

Искам да отбележа специално един сюжет от 2014-а година, който ще продължи още дълго – това е видимият, осезаемият крах на утопичните, гигантски руски енергийни фантазии, в които България някак си се е оставила на едни илюзии и такива едни нелепи планове от много години.

Това ще бъде край на "Южен поток" не защото ние искаме или не искаме, а защото Русия се е надценила, това ще стане ясно в България, да построи, това са едни такива грандомански, рускоимперски проекции по света. Тези проекции и плановете и проекти, свързани с тях, не са по силите на Русия. Както се вижда, Русия е в много ускорена криза с падането на рублата, със зависимостта от Китай, която ние тепърва ще откриваме, с цялата обърканост. Русия се чуди в каква посока да поеме.
Според Стефан Попов газопровод през Турция няма да има.

"Проект в Турция няма. Турция се разграничи от твърденията на Путин, скоро след като той се срещна с Ердоган, и оттам заяви, че спира "Южен поток", но ще го заменя с някакъв друг поток, който ще минава през Турция. Няколко дни след това на въпроси от Европейския съюз и от световни медии, турското правителство каза, че проект няма. Има някакви общи приказки за начало на разговори, в резултат на които ще се уточни дали има смисъл от бъдещо договаряне за още по-бъдещ проект, т.е. говорим за една перспектива от много години напред, което в никакъв случай не е проект.", заяви анализаторът.
Попов посочи, че най-важният сюжет в международен план ще продължи да бъде Украйна.
Според него най-важният глобален сюжет пот 2014 година, който ще продължи в най-различни измерения 2015-а и нататък – това несъмнено е случаят "Украйна". Проблемът Украйна не е толкова проблем за нарушение на закона, не е правен проблем, не е конституционен проблем, не е и международно-правен проблем. Всички тези упреци към Русия могат да бъдат оспорвани и те са оспорвани в много представителни световни среди, занимаващи се с външна политика. Проблемът с Украйна е, че Путин разгради с един бърз шамар на постовоенния консенсус за стабилност по най-напрегнатата международна ос Русия–Европа–Съединените щати.

"Аз мисля, че по един парадоксален начин станалото в Украйна, анексирането на Крим, падането на рублата и ред други сюжети, свързани с Русия и тази управляваща група около Путин, е здравословно за България. То действа пробуждащо дори на страни като Германия, които бяха решили, че могат по един нормален начин да разговарят и да се договарят и с управлението на Путин", коментира Попов.