Една контролирана криза извън територията на бившия СССР би дала на Русия козове в конфликта ѝ със Запада и би отвлякла вниманието от войната в Украйна. Балканите изглеждат съвсем логична сцена за подобен сценарий. Тази теза развива анализаторът Иван Кръстев в статия за в."Файненшъл таймс", излязла под заглавие "Балканите са слабото място на Европа".

"Възможно ли е Балканите да са следващото игрално поле за руския президент Владимир Путин и неговата политика на дестабилизация? Неотдавна Ангела Меркел не изключи такава възможност и това трябва да се приема съвсем сериозно", казва авторът в началото на коментара си, пише Дневник.

Едва ли скоро ще има помирение, защото Путин е твърде ядосан и злонамерен, Европа е прекалено загрижена и спомените от краткотрайното сближаване преди няколко години не са окуражаващи - "презареждането" на отношенията между САЩ и Русия завършиха с анексирането на Крим, изброява Кръстев.

Според него има два сценария, които може да се случат през 2015г. Първият е Кремъл са се оттегли от Източна Украйна и да се опита да оправи отношенията си със Запада. Вторият е да опита да поеме инициативата като засили натиска над европейските лидери и се опита да разцепи континента на Север и Юг.

"Очевидно е ограничено пространството на Русия да маневрира в близките си съседи. Мащабна военна операция в Източна Украйна би означавала тежки загуби на човешки живот и повече санкции. Това би погребало и току що зародилият се Евразийски икономически съюз, защото съюзниците Беларус и Казахстан дадоха да се разбере, че са категорично против преначертаването на държавните гранци."

Затова логично изглежда Русия да увеличи натиска над Европа и да го направи извън териториите на бившия СССР, а Балканите изглеждат възможна гореща точка в този сценарий, смята Кръстев.

Той уточнява, че в Москва никой не си прави илюзии, че може да вкара в орбитата на Русия Босна или Албания, а и никой на Балканите не изгаря от желание да влиза в Евразийския съюз.

Но освен че са задният дворна ЕС, Балканите са и слабото място на дипломацията на Брюксел. "Банковите им системи са крехки. Ако бизнесмени с големи депозити и връзки с Русия, решат внезапно да си изтеглят парите, резултатът ще бъде масви фалити и страдания за населението. Прозападните правителства ще бъдат силно разклатени. Това е мястото за оказване на натиск, ако Москва иска на притесни европейците."

Една "контролирана криза" на Балканите ще бъде коз, който ще принуди много европейски правителства да отклонят вниманието си от Украйна, ще стане почти невъзможно ЕС да поддържа и изгражда единство по въпросите на сигурността и ще отвори пропаст между европейския Север и европейския Юг, обяснява тезата си Иван Кръстев.

Той конкретно посочва като особено слаби места оставането на Република Сръбска в рамките на Босна и Херцеговина, сръбско-албанските отношения и продължаващата силна зависимост на района от руските енергийни доставки.

Кръстев конкретно посочва като особено слаби места оставането на Република Сръбска в рамките на Босна и Херцеговина, сръбско-албанските отношения и продължаващата силна зависимост на района от руските енергийни доставки.

Влиянието на Кремъл се прокарва основно чрез корупцията, която на Балканите сплотява особено опасни хора, изтъква авторът. "Повечето от местните олигарси са с руски връзки и руската външна политика лесно може да ги използва."

Все пак дестабилизирането на Балканите не изглежда толкова лесно и е по-скоро рисков проект, от който най-вече би изгубил Путин. Русия не може да предложи на местните общества нито работещ икономически, нито привлекателен политически модели, а руските компании в крайна сметка биха били сред големите губещи от дестабилизирането на прозападните правителства на Балканите.

"Освен това не може и да налее много пари. Общите чувства не означават и обща визия. (...) А и както показа кризата в Украйна, олигарсите не са съюзници, на които може да се разчита - те нямат приятели, а само финансови интереси и страхове."