През последните седмици българската политика е доминирана от подготовката за президентските избори и все още неопределените формати, в които политическите сили ще вземат участие в тях. Наблюдаваме разнообразните послания на партии и лидери и сондажи в различни посоки – от визита на Първанов при патриотите до публично колебание на Борисов каква да е кандидатурата за президент.

Това е записано в ежемесечния си анализ Институтът по социология "Иван Хаджийски“, в който участват проф. Петър-Емил Митев, Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Борис Попиванов, Първан Симеонов, Димитър Ганев, Евелина Славкова, Анастас Стефанов и Пламен Владимиров.

В него се констатира своеобразно "сдвояване“ на политическия процес – два Реформаторски блока, две ДПС, две левици, два узряващи протестно-популистки проекта за референдум и т.н. 

Две политически линии се очертават и в ГЕРБ. От една страна свръх активното медийно присъствие на българския премиер Бойко Борисов, което идва да компенсира трусовете в управлението. И от друга - нееднократните признаци на вътрешно разминаване в ГЕРБ между изпълнителна и законодателна власт, между правителство и парламентарна група.

В същото време в ляво се наблюдава предконгресно напрежение. Редица партийни организации благоразумно не искат да вземат страна и номинират и двамата основни кандидати (Миков и Нинова), понякога наред и с някои други. Предконгресната битка в БСП става "програмна“, с официални документи и манифести от основните участници. Председателят Миков запазва шансовете да бъде преизбран, а настроенията за една или друга промяна в значителна степен са консолидирани около кандидатурата на Корнелия Нинова.

Що се отнася до националистическите формации - там се наблюдава известен подем. ПФ излезе на преден план със законодателни промени, а политически решенията биваха аргументирани от ГЕРБ като "съобразяване с партньорите от ПФ“. Тук се вижда и още нещо: националистическата тематика ще става все по-значима оттук нататък. Задача на ПФ е да капитализират потребността на ГЕРБ от по-близки контакти с тях.

Нова е ситуацията и около ДПС след появата на новата политическа формация ДОСТ. Засега алтернативата "или ДПС, или ДОСТ“ се реализира като "и – и“. Нито в ДПС се наблюдават нови сериозни кризисни явления и отлив към новата формация, нито ДОСТ, въпреки скромната си изходна база, предполага подценяване.

Във визията на Доган ДПС категорично не е турска партия, но няма гаранции, че при наличието на (дискретно) държавно толерирана протурска алтернатива в лицето на ДОСТ наблюдаваната сега монолитност на ДПС ще се запази,  се посочва в резюмето на доклада, изготвен от института.