На 4 ноември владиката беше приет за лечение във Военномедицинската академия, впоследствие състоянието му се усложни
Ловчанският митрополит Гавриил е починал тази сутрин, 22 ноември, след тежко боледуване.
"С дълбоко прискърбие съобщаваме, че тази сутрин, 22 ноември 2026 г., се престави в Господа Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил. Бог да го прости е упокои в Царството Небесно." - се казва в съобщение на Ловчанската епархия.
На 4 ноември владиката беше приет за лечение във Военномедицинската академия в София с диагноза остър панкреатит. Впоследствие състоянието му се усложни и той беше поставен в изкуствена кома.
Ловчанският митрополит Гавриил е роден на 16 юли 1950 г. в София със светското име Цветан Методиев Динев. Детството си прекарва в Чехословакия, където живее със семейството си от 1953 до 1966 г. След завръщането си в България завършва Висшия институт по архитектура и строителство през 1973 г.
Пътят му към монашеството започва през студентските му години, когато се запознава с епископ Партений Левкийски, който става негов духовен наставник и изповедник. През 1973 г. се установява в Клисурския манастир „Света Петка“ край Банкя, където посвещава живота си на православната вяра.
На 27 декември 1979 г. приема монашеско пострижение с името Гавриил. През 1980 г. е ръкоположен за йеродякон, а впоследствие и за йеромонах. Същата година е назначен за игумен на Клисурския манастир.
През 1984 г. завършва задочно Софийската духовна семинария.
След това специализира богословие в Московската духовна академия. През 1986 г. защитава докторска дисертация на тема „Характерни черти на подвига на руските подвижници на благочестието през XIX век“ и е възведен в архимандритско достойнство.
От септември 1986 г. до 1991 г. е предстоятел на Българското църковно подворие в Москва. Полага усилия за обновяването на църковния комплекс, изграждането на нова сграда и параклис, както и за реставрацията на храмовите икони.
След завръщането си в България през 1991 г. е назначен за протосингел на Софийската митрополия, а от 1994 г. отново поема игуменството на Клисурския манастир „Света Петка“.
В периода на църковния разкол подкрепя запазването на единството на Българската православна църква. На 19 октомври 1998 г., в Рилския манастир, е ръкоположен за епископ с титлата „Макариополски“ и става викарий на Софийския митрополит.
На 21 януари 2001 г. е избран за Ловчански митрополит, а на 28 януари същата година изборът му е канонически утвърден.
През следващите години митрополит Гавриил заема редица позиции в Българската православна църква. През 2007 г. оглавява Работната група по въпросите на религиозното образование към Светия синод. От 2009 г. ръководи Върховния църковен съвет, а през 2011 г. поема и Културно-просветния отдел на синода.
На 26 март 2015 г. е удостоен със званието „Почетен гражданин на Ловеч“. /БГНЕС
Още от Вяра и демони
Палим свещ в памет на апостол Филимон и св. Михаил войн, българин
Жития на светците
21 ноември: Въведение Богородично – денят, в който домът ни е малък храм
Православната църква отбелязва Въведение Богородично – празник на вярата, родителската обич и семейните ценности. Историята на малката Мария, църковните традиции и духовното послание на Деня на християнското семейство.
Автокефалната църква на Украйна осъди политиката на Гундяев, подменяща православието с лъжеучението за "руския свят"
Московският патриарх обяснява липсата на победа в агресивната война срещу Украйна не с това, че тази война е престъпна, а с "недостатъчната" мобилизация на руското общество - настоява всички да бъдат мобилизирани