Тезата си той мотивира с няколко аргумента. Първо, ДПС играе много добре на европейски избори, предвид евровота от 2007 г., когато ДПС едва ли не стана първа сила. Тогава ДПС бе трета сила, но с малко след ГЕРБ и БСП. Причината е, че електоратите на БСП и ГЕРБ не са така демобилизирани, защото хората не се интересуват много от евроизбори, а ДПС знае много добре как да си мобилизира електората. Втората причина е, че забелязваме в края на годината лек отлив от ГЕРБ. 

“Бойко Борисов много дълго натискаше червеното копче, форсираше, изхождайки от погрешната представа, че може да събори коалицията. Това има своята цена и ГЕРБ сега ще започне да я плаща. Едно е да знаеш, че дълго трябва да стоиш в опозиция, друго е да си представяш, че до месец-два ще се върнеш. Като не става, това води до откатни явления - като от пушката, която те удря по рамото. Първият симптом е депутатът Георги Марков, който напусна парламентарната им група, но не е само това. Ще има и отлив от електорат. Една войска не може да стои много дълго в извънреден режим, това я изморява. Затова смятам, че по-скоро шансовете през май са на страната на управляващата коалиция”, коментира социологът.

Освен това Райчев определя мероприятието на БСП, ДПС и правителството, състояло се последния уикенд на Боровец, като семинар на победители, на който управляващите правят заявка за средносрочно управление.

“Както навремето Сталин има един конгрес на победителите, това беше семинар на победителите. Те се събраха, защото стана ясно, че перспективата на правителството е средносрочна. Доскоро нямаше никаква нужда от семинари, защото не се знаеше какво ще стане утре. Средният срок на управление изисква решения извън най-общи договорки от типа “против Бойко Борисов”, по отношение на “Атака” и т.н. Сега, доколкото разбрах, са съгласували цяла серия политики. Това означава, че те смятат със сигурност 

да управляват най-малко до септември догодина.”, посочи Райчев.

На въпроса  какви са шансовете на нови формации като Реформаторския блок, движението на Бареков, Андерей Райчев отговаря: 

“ Реформаторският блок като че ли избегна големия капан. Капанът за партиите от този блок вече 4 г. се казва Бойко Борисов. Преди това същият капан се казваше Симеон Сакскобургготски (куриозът е, че той се казва Симеон Борисов Сакскобургготски, така че те два пъти се натъкнаха на “Борисов”). Неспособността да определят отношението си първо към Сакскобургготски, после към Борисов, им струва главата - първо главоломното спадане, после невлизането в парламента. Какво бе отношението им към Борисов - ту е мутра, неграмотен и т.н., ту е нашият естествен съюзник срещу лошите комунисти и ченгета, ту е ченге, обаче е точен. Тази неопределеност им изяде главата. Като гледам последните им декларации, поне в тях не грешат. Казват на Борисов - засега си лош, след изборите ще мислим. Ако останат на тази позиция, ще могат да прескочат бариерата.

Ако не останат, няма да могат да я прескочат, защото ще объркат електората си. Ще го докажа със случая със Сергей Станишев. Той преживя много тежки 2-3 г. - лични нападки, беше по смехотворен повод няколко пъти пред арест, след като Борисов спечели изборите, властта беше направила така, че хората да мислят, че Станишев е най-лошият човек. 4 г. след това го виждаме оцелял и в прекрасна форма. Защо? По една-единствена причина - нито за момент не изпусна лоста да бъде алтернатива. Не допусна никаква неяснота в отношението си към Борисов. От самото начало казваше - целта ми е да сваля Борисов от власт. А партиите от Реформаторския блок така и не разбраха алтернатива ли са, съюзник ли са, или втора поддържаща роля, и пострадаха. Колкото до новите партии, протестите не породиха такива и няма да го направят. Единственото, което се вижда на терена, е движението на Николай Бареков. Като гледам енергията на този човек, с много голяма вероятност може да се каже, че това движение ще влезе в парламента. Особено ако проведе разумна коалиционна политика, каквито сигнали дава. Но пак казвам, не мисля, че избори ще има преди есента, така че е рано да се гадае.”