Експертите на прехода бяха отгледани от БКП, но се оказаха съветници на десни премиери, министри и правителства. На тази важна и слабо осветена тема бе посветено днешното предаване на политолога Антон Тодоров „Документите” по ТВ „Европа”. Според Тодоров точно ключовите лица, които съветваха синята власт носят отговорност за проваления преход. Сред тях няма нито един, който да не от котилото на БКП, или пък да не е свързан с ДС и тайните комунистически служби. Целта на тези хора е била винаги да бъдат наредени до масата и привилегиите на властта.

На тези „експерти” социализмът им е в кръвта, за тях е нямало дясно, антикомунизъм, антиболшевизъм, но в годините на демокрация бързо успяват да се пласират като съветници на новите десни лидери.

Тодоров акцентира специално върху влиянието, което са имали политолозите Евгений Дайнов, Иван Кръстев, Васил Гарнизов, пиарът Михаил Михайлов и др. върху правителството на ОДС и премиера Иван Костов.

Иван Кръстев е син на комунистически активист. Баща му стига до завеждащ отдел средства за масова информация в ЦК на БКП. Самият Иван Кръстев е активист на Комсомола и БКП, а в първите години на демокрацията става член на АСО. Хора като него са като дялани камъни, все са на трапезата на властта. Младият Кръстев е препоръчан от Андрей Луканов на тогавашния президент Желю Желев. Така влиза в екипа му, а по-късно заминава да учи със стипендия на Отворено общество в Кеймбридж. Той е от групата на така наречените деца на Сорос. В момента пише в либерални издания, които са анти Тръмп ориентирани, но се появява и в кабинетите на български политици и въздейства за взимането на определени решения. Кръстев е имал голямо влияние върху премиера Иван Костов.

С подобно влияние върху Костов е бил и така нареченият син шаман Евгений Дайнов. Кариерата му също е свързана с номенклатурата на БКП. Дайнов учи в Оксфорд с пари на фондация „Людмила Живкова”, спонсорирана от Робърт Максуел. Когато ОДС идва на власт е  изпратен от Костов със специални поръчения да установи политически контакти в Москва и да подготви посещения на Петър Стоянов и Иван Костов в Кремъл. Явно Дайнов е бил с много силни контакти в Москва по това време, след като е натоварен с тази важна задача, посочва Тодоров.

Групата на така наречените сини експерти с комунистическа закалка и влиянието им върху лидерите на СДС влиза в противоречие с активисти на съюза. Стенограма от КС на СДС, проведен на 25 януари 1997 г. свидетелства за подобен сблъсък. Кинорежисьорът Евгений Михайлов пита директно партийния лидер: „Г-н Костов, не мисля, че дискусиите за определяне политиката на СДС може да се води само с дускусионния кърг на възпитаниците на Института по младежта на ЦК на БКП. Тези хора бяха готвени преди 10-ти ноември за властта, а и след 10-ти ноември бяха готвени за властта и не искат да я загубят. Към всички нас трябва да има взаимно доверие, а не доверието да бъде само към тези момчета и момичета - много умни и политолозчета, които през годините правеха всичко възможно, за да го няма СДС, а в този момент са и първи идеолози за превръщането на СДС в партия”.

Михайлов визира групата около Иван Кръстев и Евгений Данйнов. Тези хора имат определена вина за проваления преход, те не позволиха темата за лустрацията, за декомунизацита да влезнат дори и в нископриоритетната част на СДС. В същото време десните в България бяха овце в овчи кожи, кучета, които мяукат, а резултатът днес е видим, изтъква политологът.