Въпреки, че ОДС спечели убедително властта през 1997 година, агенти и кадрови служители на ДС и РУМНО са инсталирани по всички нива на властта. Тогава хората гласуваха в синьо, но бяха излъгани и за лустрация и за декомунизация, а кръгове на БКП запазиха влиянието си върху посткомунистическия елит.  Това обяви политологът Антон Тодоров в поредното си предаване „Документите” по ТВ ”Европа”.
Не само ни излъгаха, но го направиха в индустриални количества, така манипулираха прехода, инсталирайки на важни позиции лица, които преди това са работили не само за комунистическите, но и за секретните служби на чужди държави, посочи Тодоров. Той показа копие от кадрова справка - автобиография, подписана от самия Иван Костов. С нея е кандидатствал за народен представител през септември 1991 г.  В нея обаче няма нито едно фактче или спомен, че години преди това Костов е бил преподавател в Център за идеологически дисциплини във ВМИ и „Карл Маркс”, не се съобщава, че работил и с висши функционери на БКП, че е бил приближен като асистент до шефа на катедра „Политикономия” в икономическия институт проф. Стоядин Савов, а по-късно става дясна ръка на  политическия съветник на Тодор Живков - Иван Илиев. В трудовете на бъдещия десен лидер се цитират само Маркс, Ленин и Енгелс, пише статии съвместно със щатни сътрудници на ДС, разкрива Тодоров. Според него тези обвързаности оказват своето влияние години по-късно върху протичащата демокрация. Съвсем неслучайно през януари и февруари 1997 г.  Костов се договаря с Николай Добрев, тогава вътрешен министър за предаване на властта и 

да няма лов на вещици

Една от срещите между двамата се провежда на „Копитото”, а домакини са братя Джанкови,  близки на Иван Костов. Красимир Джанков се оказва, че още като войник става агент на ВКР. Тоест домакина на срещата е човек на тайните комунистически служби. По-късно става агент и на Шесто на ДС.
През този важен за България период и Стефан Софиянски и Костов и Петър Стоянов са знаели, че отварят вратите в управлението на агенти на комунистическите служби. Оказва се, че никога не са назначавани повече щатни и нещатни сътрудници отколкото в синьото и най-демократично правителство. Костов допуска обвързани с ДС и в най-близкото си обкръжение. Така например агент Пешко   отговаря за  цялата медийна политика на правителството. Това е Михаил Михайлов, агент на Шесто. Той твърди, че Костов бил наясно с тази му зависимост.  По-късно Константин Тренчев пусна запис, как Михайлов иска  рушвет в огромни размери, а това доведе до оставката му. 
Още двама съветници на Костов -  Филип Филипов по сигурността и Веселин Балевски, по спорта, са кадрови офицери на службите.
Едит Гетова зам. министър на икономиката и промишлеността също е агент на ДС, вербувана месеци преди да рухне комунизма. Тя отговаря за приватизацията. Чудно ли е тогава, че голяма част от активите на държавата бяха раздадени на номенклатурата от БКП и ДС, пита Тодоров.
Същата е ситуацията и в сферата на разузнаването. За шеф на отровеното разузнаване е назначен Ангел Кацаров, щатен служител на РУМНО, специализирал в Москва. Заместници  са му Стоимен Стоименов – от 1963 г. е член на БКП, инструктор във военния отдел на БКП, специализирал в СССР. Другият заместник е Николай Русатев, отговарял е за агентурата. В кадровите справки за него офицерите му изтъкват, че е посредствен и няма никакви качества за работа в разузнаването, но синият Костов го издига за зам. шеф на разузнаването. Иван Пенков е друг заместник на военното разузнаване, също 

партиен кадър на БКП, но близък на сем. Костови,

 синът му пък е охрана от НСО на Елена Костова. 
На 5 август 1999 г. дясното правителство назначава Бойко Антонов за шеф на дирекцията за бежанците, нищо че е съпричастен на репресивните комунистически служби. Висок пост получава и Жасмин Попова, ивестна като агент Жужа, тя ще движи европейската интеграция на България.  В министерството на енергетиката и икономиката няколко началник отдели са  агенти на ДС. Тази политика се мултиплицара в цялата страна. Шефове на МВР в провинцията и областни звена стават щатни и нещатни служители на ДС и РУМНО. 
Антон Тодоров акцентира и на назначението на Петър Ченгелов,   като шеф на звеното на Интерпол в България. Всъщност това е внукът на комунистическият активист Петър Ченгелов,  обесен през 1942 г. за просъветски бандитизъм. Той също е и кадрови служител в ПГУ, приет с лична молба на тогавашния министър на МВР Димитър Стоянов.
Ченгеджийницата настъпва сериозно и в дипломацията. Надежда Михайлова отваря вратите също за агенти на ДС и РУМНО.
Оказва се, че броят на дипломатите със зависимости към ДС при управлението на СДС са в пъти повече отколкото в други правителства. 29 са назначените дипломати с агентурни псевдоними, а още толкова синята власт е получила в наследство, но не ги е прочистила. Как е възможно тогава да провеждаш антимосковска и антикомунистическа политика, когато назначаваш кадри, верни на стария режим, пита Тодоров. Според него това е и една от причините за провала на СДС и разбиването им в малки и маргинализирани партии днес. Най-големият негатив обаче е за обществото, което остава безвъзвратно излъгано от уж дясното правителство на Иван Костов.