Немската телевизия АRD излъчи репортаж от Южна Италия, в който разказва за мизерните условия, при които българи работят и живеят като роби. Известно като „Българското гето" селище с изградени от картони, ламарини и колове „къщи" приютява около 600 души.

Част от „робите" са довели със себе си и своите семейства, като основна „детска площадка" за малките е бунището. Много от тях идвали в Южна Италия от години, въпреки тежките условия. 

Мъж на около 40 години разказва пред камерата, че изкарва по 4 евро на час като работник в селското стопанство. Естествено, работи на черно. Но при сравняване на още по-мизерния си доход в България, мъжът заключава, че предпочита да е в Италия, макар и да живее в барака. Показва на тв екипа обиталището си, в което няма електричество и течаща вода. 

Тоалетната на гетото е просто дупка в земята. Репортажът твърди, че българското гето и неговото катастрофално състояние е известно и на местните власти, но засега не е предприето нищо за оправяне на положението.

И работата, и гетото са организирани от посредник между работниците и работодателите. Той определя кога, къде и как ще се работи, срещу което получава част от надницата на работниците. От профсъюзна гледна точка става дума за престъпна експлоатация. Италианец определя историята не просто като престъпление, а като мафия.

Работниците се трудят по 8-10 часа дневно, повечето боси. Производителят получава килограм домати срещу 7 цента, и докато стигнат до консуматора на зеленчука килограмът става около 2 евро, което е оскъпяване с около 2800%. Работният ден свършва, когато каже капото или жена му. 

В репортажа казват, че и италианците биват експлоатирани по същия начин не от вчера. конкуренцията на пазара на труда с имигрантите още повече влошава условията на труд. От прокуратурата твърдят, че работниците не подават оплаквания, защото ги е страх да говорят с представители на властта, тъй като могат да загубят единствения си източник на приходи.