В Софийския университет „Св. Климент Охридски” приключи работа Първата научна конференция  „Перспективи пред интеграцията в НАТО и ЕС на държавите от Западните Балкани и Черноморския регион” (Със специален поглед към перспективите на Р Македония и Украйна)” . Тя бе организирана от Програмата „Гражданско общество и демокрация” към Атлантическия съвет на България с ръководител доц. д-р Александър Йорданов.  В конференцията взеха участие известни български учени и общественици, а така също и учени от Украйна и Р Македония. Специални изложения направиха посланиците на Р Македония, Украйна и Косово акредитирани в България. Гости на конференцията бяха посланиците на Грузия и Молдова. Приветствие към участниците в конференцията поднесе и Росен Плевнелиев – президент на България в периода 2012–2017 г. 

Цел на конференцията бе да подпомогне с научна експертиза подготовката на официалните държавни институции за ефективно реализиране на целите, които България си поставя по време на председателството на Съвета на ЕС през 2018 г. 
С голям интерес бяха изслушани докладите на украинските участници – доц. д-р Евген Магда и д-р Василий Митков. Доц. д-р Магда анализира възможностите за евроатлантическа интеграция на Украйна в контекста на продължаващата агресия на Русия. Изводът, който докладикът направи е,  че истинската цел на тази агресия е не само и не толкова Украйна, колкото дестабилизирането на Европейския съюз като цяло. В момента

Русия се опитва да излезе от ролята си на генератор на конфликта в Украйна

и да представи себе си като партньор за решаването на същия конфликт. Русия се намира в безизходна ситуация, а задълбочаващата се криза е пряк резултат от необмислените докрай действия на руското държавно ръководство. Същевременно Украйна има ясна визия за своето бъдеще и осъществява необходимите реформи за членство в НАТО и ЕС. 
Основателен интерес предизвика и докладът на д-р Василий Митков –българин от ,  Председседател на Областното председателство на българските дружества в Запорожието. С  много конкретни данни той отхвърли появилите се спекулации в българската преса за нарушаване на правата на българите в Украйна. Според него българите приемат онази политика, която виждат да осъществява и тяхната прародина България. А това е политиката на интеграция в НАТО и ЕС. След като България е очертала евроатлантическия път като успешен, това е и пътната карта на българите в Украйна. Категорично бяха опровергани и провокациите в някои средства за информация в България, че украинския парламент и правителство ограничават образователните права на българската диаспора. Украйна е държавата, която осигурява най-много граждански и образователни права за българите в сравнение с всички останали държави възникнали след разпадането на бившия СССР. Българите в Русия, например, само могат да мечтаят за правата, които предоставя на сънародниците ни украинската държава. И не само да мечтаят, но е необходимо да се борят за тези права. 

Генерал майор о.р. д-р Съби Събев  анализира възможностите за ускоряване на евроатлантическата интеграция на страните –партньори на НАТО в Черноморския регион.  Несъразмерното и непредизвикано увеличение на военноморските  сили на Русия в Черно море  поставя тревожния въпрос  за целите на тази милитаризация  и респективно – за отговора на алианса. Превръщането на окупирания украински полуостров Крим в база за рекети със среден и далечен обсег на действие, както и разполагането на стратегическа авиация, разкрива планове и цели, които имат

агресивен, а не отбранителен характер

  На въпроса какъв трябва да бъде евроатлантическия отпор срещу руската агресия в Украйна и респективно защитата на Европа,  се  спря в доклада си проф. д-р Лазар Копринаров.  Богословските и геостратегическите измерения, в резултат на сплитането на руската политика с православната църковност, анализира доц. д-р Дилян Николчев. С внимание бе посрещнато и изложението на Филип Димитров – премиер на България в периода 1991–1992 г., посланик на Европейския съюз за Грузия и член на Конституционния съд, в което той очерта възможностите на модерната западна цивилизация да преодолее провокациите пред които днес я изправя архаичната руска политика.  
Изводите, които направиха всички участници  в тази част на конференцията, бяха в посока а реалните песпективи за разширяване на цивилизационното атлантическо пространство на мир, сигурност и просперитет,  чрез продължаване на интеграционния процес  с държави като Украйна, Грузия и Молдова.  
През втората част на конференцията бяха анализирани шансовете на държавите от Западните Балкани и главно на Р Македония, за членство в алианса. Участниците се съгласиха с изразената в доклада на доц.д-р Александър Йорданов теза, че за държавите от Западните Балкани членството в НАТО е condition sine qua non  – условие без което е невъзможно членство в Европейския съюз. Членството в НАТО логично трябва да предхожда членството в ЕС,   а българските политици е необходимо по-ясно да артикулират това „условие”, когато се ангажират с подкрепата за европейската интеграция на страните от региона.  Република Македония заслужава да бъде приета за член на НАТО до 2020 година, защото е осъществила необходимите реформи и спорът с Гърция за името на страната, е формална пречка, която трябва да се преодолее до лятото на следващата година.  Договорът между България и Македония за приятелство и добросъседство е исторически важна крачка, изтъкна доцент Йорданов, която дава гаранции на Р Македония за успешно завършване на процеса на евроатлантическа интеграция. С внимание бе изслушан и докладът на проф. д-р Зоран Ивановски от Р Македония, който представи актуалната картина на македонските аспирации. На въпросите произтичащи от  засилената антиевропейска и антинатовска руска пропаганда в региона се спряха в своите доклади доц. д-р Велизар Шаламанов и Владимир Кисьов.  Според доц. д-р Шаламанов  НАТО е не само отбранителен военен съюз, но преди всичко съюз на ценности и инструмент за интеграцията на държавите от Западните Балкани.  Според Владимир Кисьов главната пречка пред ускоряването на интеграцията, както на Р Македония, така и на останалите държави в региона е „натискът на Кремъл”.  На поуките и предизвикателствата пред България, 13 години след приемането на страната в НАТО,  се спря в доклада си Михаил Найденов, а Христо Атанасов подробно анализира  позицията на Сърбия като „ключ за балканската сигурност”. 

Модератори на конференцията бяха проф.д-р  Евелина Келбечева и доц. д-р  Момчил Дойчев. В оживените дискусии взеха участие Любчо Трохаров – посланик на Р България в Хърватия  и Босна и Херцеговина,  д-р Пламен Николов, доц.д-р Соня Хинкова и др.  Докладите от конференцията ще бъдат издадени в специален сборник.