Доц. д-р Момчил Дойчев

Атлантическият съвет на България, съвместно с Представителството на Европейската комисия в България на 18 април в „Дома на Европа” в София, от 9,30 ч. организира обществена дискусия на тема: „Изборите за Европейски парламент – голямото изпитание пред бъдещето на Европа". Тази интелектуално-гражданска дискусия има за цел да изследва някои от основните рискове и предизвикателствата пред бъдещето на ЕС и България. 
Изборите за Европейски парламент през май 2019 г. ще се проведат в много различен контекст в сравнение с всички предишни избори. Съюзът и неговите държави членки са изправени пред огромни предизвикателства. Налице е ясна необходимост да се изгради по-стабилен и силен Европейски съюз, способен на решителни действия и ползващ се с доверие на глобалната сцена, където световни сили, които не споделят всички наши интереси и ценности, се борят за надмощие. В този уникален контекст европейските избори през май 2019 г. 

ще очертаят бъдещето на Европейския съюз през следващите години

Основните акценти в тези избори са свързани със самото бъдеще на европейски проект. Европа е един проект в развитие, един незавършващ проект, чиято цел е превръщането на нашия континент в зона на мир и благоденствие, на разбирателство и съгласие в името на общото благо на европейските народи. 
Днес нашият европейски проект е подложен на много сериозни изпитания. Изборите като върховен израз на европейската демокрация ще маркират кръстопътя пред който е изправен проектът Европейски съюз.
Защото без съмнение за нас, българите, изпитанията и рисковете, пред които е изправена Европа на предстоящите избори, са още по-големи. Предизвикателствата и заплахите, които са надвиснали над общия ни европейски дом са вътрешни и външни. Ще се опитам накратко да очертая основните сред тях. 

Вътрешните предизвикателства

1. Новите идеологически и политически разделителни линии в Европа.

Новите идеологически предизвикателства отразяват засилена конфронтация по разломните линии на европейското разбирателство. Появата на нов идеологически кливидж по линията либерализъм-консерватизъм никак не е случайна. Тя е продукт на една изкуствено предизвикана радикализация на крайни политически становища, които разрушават самата среда на европейския консенсус. Тази нова идейна конфронтация без съмнение си има причини и те са свързани с две представи за бъдещето на европейския проект.
“Федерална Европа“ или „Европа на нациите“ са два възможни изхода, които чертаят доста различна визия за бъдещето на Европейския съюз. Дали Европейски съюз ще се развива по пътя към единен политически протодържавен субект на международните отношения или ще бъде конгломерат от взаимно съпернически си национални проекти. Дали Европа ще е обединена от общите либерално-демократически ценности, или те ще се трансформират в някаква нелиберална форма на демокрация, дали в Европа ще продължи да доминира либералния консенсус или той ще бъде заменен с традиционното национално съперничество. 
Социалдемокрацията, либералдемокрацията и християн-консервативна демокрация бяха до вчера основни , ключови системни политико-партийни формации,  циментиращи политическия плурализъм в Европа и стоящи в основата на либералнодемократичния консенсус. Днес това видимо се оспорва с появата на нови радикални политически идеологии и практики.   
Появата на нови радикални политически идеологии и практики е без съмнение свързано с  появата на новия популизъм и националпопулизъм. Те са съпътстваща, но много видима част от новите предизвикателства. Популисткият „цайтгайст“ настъпи в цяла Европа в самото начало на 21 век и той очевидно е пред нов етап на своето развитие. Този етап се очертава от сблъсъка от една страна на националпопулизма с идеите на мултикултурализма и, от друга страна, на левия радикален популизъм с различни форми на краен национализъм и неофашизъм. И в тази противоречива политико-идеологическа амалгама се очертават нови политически синтези, в които 

крайно-лявото става крайно-дясно, а крайно-дясното – крайно-ляво

 Появи се новият червено-кафяв антиевропейски и антидемократичен синтез, който според нас е главна заплаха за политическото бъдеще на европейския проект.
Появата на радикално ляво и радикално дясно, създаде нов антисистемен кливидж, който измества традиционния и в рамките на демократичния консенсус сблъсък на европейска демократична десница със проевропейска левица. Искането, което се чува навсякъде в Европейския съюз, за „смяна на системата“ може да се тълкува двуяко: Дали става дума за смяна на демократичната система с нещо друго – което без съмнение означава унищожение на европейския проект, или става дума за усъвършенстване на европейската демокрация и на европейския проект по посока на задълбочаване на европейското единство, заплашено днес от сблъсъка на новите крайни, популистки и радикални политически тенденции.
Тези нови радикални партийни кливиджи очертават и нов сблъсък между появилото се популистко радикално ляво, което заедно с популисткото радикално дясно воюват със системните проевропейски демократични политически партии. Независимо дали от крайно-ляво или от крайно-дясно, но видимо тези нови радикални партии започнаха да изместват системните традиционни европейски партии на демократичната десница и проевропейската левица. 
Конкретизацията на тези проблеми намира израз в опита за практическо разделение. Вече се зароди и развива идеята за „Европа на две скорости“, която обрича на изоставане и напускане на периферията на Европейския съюз – най-вече страните от Централна и Източна Европа. „Европа на еврозоната“ и Европа извън еврозоната е следващо предизвикателство, което отново заплашва европейското единство. Тук не може да има съмнение, че промяна е необходима – ние разполагаме с обща европейска валута, но нашата недостатъчна политическа интеграция е поставила спирачка пред стриктния контрол за нейното финансово обезпечаване от единно Европейско министерство на финансите.
В този аспект ясно се вижда, че  идеята за „Федерална Европа“ всъщност изисква такава степен на интеграция, при която националните държави ще трябва да отдадат своя финансов суверенитет и това без съмнение ще усили Европа като мощен финансов и икономически субект. Но, от друга страна, европейската интеграция ще изисква превръщането на ЕС и в мощен политически, и в мощен военен съюз, способен да бъде самостоятелен политически субект по отношение на предизвикателствата на новите реалности, идващи от страна на Русия, Китай и на основния ни военен, но и културно-цивилизационен съюзник – САЩ.

2. Новите външни заплахи пред Европейския съюз

Без съмнение основна заплаха за европейското единство през последните години е мигрантската криза и нейното използване от крайно десни и крайно леви политици и партии. Макар тази криза да е в период на затихване, без съмнение има индикации за нейното усилване особено непосредствено преди провеждането на европейските избори. Защото мигрантската криза е аспект от мащабната хибридна война против нашата цивилизация.
Хибридната война против европейската цивилизация навлиза в нова фаза, която сякаш не се забелязваше доскоро от нападнатите европейски нации. Новата фаза на хибридната война против нашата евроатлантическа цивилизация има съответно нови информационни, психологически, идеологически, политически, финансови и киберпроявления, Основна мишена са нашите общи демократични ценности, които според нашите противници трябва да бъдат разрушени. Това вече е проблем на общоевропейската сигурност и общата ни отбрана. Все повече следва да се осъзнае, че същността на Европейския съюз е защитата на демокрацията и демократичните ценности. Тези ценности са от първостепенно значение за нашите плуралистични и толерантни  европейски общества. Хибридната война се цели именно в нашата обща европейска идентичност, атакува най-вече нашите демократични ценности – политическите свободи, равенството пред закона, справедливата и правова държава, толерантността. България е особено уюзвима в това отношение – ние отдавна сме мишена на масирани идеологически, дезинформационни, психологически и кибер атака от страна на Русия и финансираните от нея проруски, антиевропейски и антидемократични сили вътре в страната. 
България се нуждае повече от всяка друга страна от общоевропейска антихибридна военна защита, не просто от ефективно съдебно сътрудничество, а от европейски съд и прокуратура, способни да се справят с корупцията и организираната престъпност, пленили в голяма степен цялата ни държавна и политическа система. Без европейска помощ ние няма да може да изградим сами демократична съдебна система и правова държава – силата все още е в ръцете на проруската олигархия и организираната престъпност в държавата. 
Ние очакваме атаки срещу изборната инфраструктура и информационните системи на предизборните кампании у нас и в цяла Европа. Това са хибридни заплахи, с които не само българската държава, но и целият ни ЕС е заплашен и трябва да се справи. Политически мотивираните масови онлайн кампании за дезинформация с конкретната цел да дискредитират и делегитимират не само проевропейските демократични партии, но и изобщо изборите на практика вече започнаха. Европейският съюз следва да предприеме всички действия в рамките на своите правомощия, за да защити демократичните изборни процеси срещу манипулиране от страна на Русия, или от неясни частни интереси. В периодите на избори особено силно се наблюдава целенасочена дезинформация, идваща от Изток. Тези атаки засягат целостта и честността на изборния процес, както и доверието на гражданите в избраните представители и затова представляват предизвикателство за самата демокрация. Европейските граждани трябва да могат да гласуват, като разбират напълно политическия избор, който правят. Това предполага по-голяма осведоменост за заплахите и по-голяма прозрачност в политическия ни процес. 
България – това е Европа и Европа – това е България. Европа е нашето отечество и ние трябва да го запазим и обновим.