Българин е поръчал новата най-бърза серийна кола в света - Bugatti Chiron, стана ясно на салона в Женева. Той е броил 2,4 млн. евро без данъци и такси за луксозното возило. От новия модел на Bugatti ще бъдат произведени само 500 бройки На въпрос на щанда на компанията в “Пал експо” дали това е собственик на предишното супербугати - Veyron, служител отговори, че тези клиенти са с предимство, но не е задължително да си притежавал вейрон, за да имаш новата хиперкола. Припомняме, че бизнесменът Румен Гайтански притежаваше Veyron.
Най-бързата серийна кола в света е с разграфен до 500 км/ч скоростомер. От 0 до 100 км/ч Bugatti Chiron ускорява за 2,5 секунди, до 200 км/ч достига за 6,5 секунди, а до 300 км/ч – за 13,6 сек.
В стандартен режим максималната скорост е 380 км/ч. За достигането на 420 км/ч колата се нуждае от активирането на допълнителен специален ключ.
Автомобилът разчита на W16 двигател, развиващ мощност от 1500 к.с. и 1600 Nm въртящ момент, като максималната скорост е ограничена по електронен път на 420 км/ч за движение по обществени пътища. Двигателят на автомобила работи в комбинация със 7-степенна роботизирана скоростна кутия с 2 съединителя.
Още от България
Сметната палата: Твърденията за конфликт на интереси при Димитър Главчев с възложените от НС одити са инсинуация
Въпреки че не са налице правни основания за това, заради спекулативните коментари и с оглед гарантиране на максимална обективност председателят на Сметната палата ще си направи писмен отвод от всички действия и решения по одитите, отнасящи се до периода, през който е бил служебен премиер
Израелският посланик за станалото в Банско: Изолиран случай - реагирайте, осъдете го, постарайте се да не се случи отново
„Израелците разбират и осъзнават, че не можеш да сочиш с пръст цял един народ за поведението на четирима, петима"
Как се променят складовете в България: автоматизация, електрификация и недостиг на хора
Недостигът на работна ръка постепенно променя инвестиционните решения на българските компании. През юни 2026 г. 32,4% от предприятията в промишлеността посочват недостига на хора сред факторите, които ограничават дейността им. Заедно с растящите разходи за труд това насочва вниманието към процеси, в които една и съща работа може да се извършва с по-малко ръчни операции.