България води класацията за нерегламентирана лобистка дейност, съобщиха от Асоциацията "Прозрачност без граници", позовавайки се на представително изследнане на "Transparency International", направено в 19 европейски държави и 3 институции на Европейския съюз. 

То измерва почтеността на лобистката дейност, прозрачността и равнопоставеността на достъпа на европейските политически системи. България е с общ резултат от 25 на сто от възможни 100. Това е под средните 31 на сто за региона и може да бъде разчетено като лошо представяне, коментират от Асоциацията.

Като особен тревожен факт те посочват, че страната получава много ниска оценка по показателя "прозрачност на лобистката дейност" - едва 13 на сто при средна стойност за региона по този показател 26 процента. Според анализаторите този резултат се дължи на липсата на уредба на лобистката дейност в българското законодателство. Така лобирането в България остава до голяма степен нерегулирано.

В същото време съществена част от влиянието, оказвано от различни групови интереси, протича при закрити врати и остава извън обсега на публичния контрол.

Държавите от еврозоната, които се намират в най-тежко финансово състояние - Италия, Португалия и Испания, са сред петте най-слабо представили се страни, в които лобистките практики и тесни връзки между публичния и финансовия сектор се смятат за особено рискови.

Изследването показва, че усилията на национално и европейско ниво за реформа на финансовия сектор след кризата са компрометирани от интензивно лобиране от страна на финансовия сектор в Европа. От доклада е видно, че Европа спешно се нуждае от реформа в сферата на лобистката дейност, отбелязват от Асоциацията.

От 19 изследвани европейски държави, едва 6 са въвели някаква форма на регламентация на лобистката дейност. Практически е налице безпрепятствено влияние на бизнес интересите върху всекидневния живот на европейците. Някаква форма на правна регламентация на лобирането имат само Австрия, Франция, Ирландия, Литва, Полша, Словения и Обединеното кралство.

От "Прозрачност без граници" препоръчват на всички държави и институции на ЕС да приемат достатъчно широка и изчерпателна регламентация на лобирането, да въведат задължителни регистри на лобистите, както и "законодателно досие", което проследява и дава публичност на всички форми на външно влияние върху законодателството и на всички контакти между лобисти и лица, заемащи публична длъжност. Те съветват още да се въведат или, където е необходимо - да се изменят, ограничителните периоди за осъществяване на лобистката дейност преди и след заемане на публична длъжност, за да предотвратят възникването на конфликт на интереси.