„Гаранция е почти забранена дума на Уолстрий. Има ситуации, при които може да загубиш милиони, но се случват рядко. Като брокер обаче не мога да дам гаранция колко пари може да се спечелят за месец, например. Това сподели в интервю за Нова ТВ Юлиян Цолов, наричан още българският вълк на Уолстрийт.

На 10 години той само е чувал за Уолстрийт. На 20 години вече е студент в Ню Йорк. Кариерата си започва в „Лиймън Брадърс“ на 25 години. На 30 години като брокер в „Кредит Суис“ прави първия си милион, като управлява 2.6 млрд. долара. През 2007 година си купува луксозен апартамент на 5-то авеню в Ню Йорк за колосална сума. Месеци по-късно попада в американски затвор, където от 40 години изкарва само 4, но има забрана да практикува тази дейност. През 2011 среща голямата си любов Славена Вътова - Мис България - 2006, с която заедно градят планове за бъдещето.

Ето какво разказа по Нова ТВ самият успелият българин от Уолстрийт:

Завърших Първа английска гимназия в София. Учих в Ню Йорк финанси, но по време на обучението работех по няколко часа на ден, за да плащам разходите по квартири и битови нужди. Последните три години работех на пълно работно време, най-много в един фитнес център, сервитьор, продавач.

На 25 години станах брокер в "Лиймън Брадърс" – 4-та по големина инвестиционна банка и лидер на пазара за облигации. Една група ми предложи работа, ръководена от Ричард Сепърти. Започнах като асистент, имаше процес на обучение, постепенно нарастваха задълженията ми и започнах да се занимавам с неговите клиенти. Видя потенциал и ме насочи да се обаждам на нови клиенти. Първата най-голяма печалба си докарах от търгуване на облигации, там доходността е по-ниска, но нямаш толкова голям риск. В „Лиймънд Брадърс“ работехме с над 2 млрд. средства за инвестиции. Там менаджирахме парите на двама от създателите на рок групата АСDС – печалбите им бяха в милиони годишно.

Компанията напуснах, след като „Кредит Суис“ ме покани да менажирам парите на големи корпорации, такава група те нямаха. Предложиха ми да се присъединим към тях и да създадем такава група. Условията бяха много добри – бонус при подписването на договора, а при постигането на определени таргети – гарантирани нива заплати за първите 6 месеца, както и акции под формата на бонуси, при постигането на определени резултати. 550 000 долара получиих само, за да започна работа при тях. Според приходите, които генерираш, получаваш част от тях. Там заплатите не са високи, но пък получаваш високи бонуси от приходите при постигането на определени таргети. Идеята е да те стимулират да докараш приходи на банката. 30-35% от всеки докаран долар беше печалбата за мен. Но ако не си успешен – нямаш гарантиран висок доход, тъй като заплатите са около 1500 -2000 долара. Ако не носиш приходи – не те търпят дълго. Договорите във всички банки са така направени, че всеки може да напуснеш и да бъдеш уволнен по всяко време.

В „Кредит Суис“ направих и първия милион заедно с моя съдружник. Заедно с екипа, който събрахме, успяхме да привлечем клиенти с около 40-50 млн. долара още с първите дни. Тези пари развихме и те достигнаха до 2,6 млн. долара, които принадлежаха на на големи фирми. Менажираме пари изключително за мощни компании - американски и мултинационални клиенти. До края на 2003 докарахме на „Кредит Суис“ няколко милиарда печалба.

През 2007 си купих апартамент на 5-то авеню, около 150 кв. м, който обзаведох по мой вкус, но не беше нещо екстравагантно. Това не е вид изпъчване, защото в средите, в които работех и живеех, всички хора – успешни в своя бизнес, си купуват имоти, в които да се чувстват комфортно.

Няколко месеца по-късно напуснах „Кредит Суис“ след проблемите с ипотечната криза в САЩ. Още преди това имахме покана от „Морган Стейнли“ – една от най-големите инвестиционни банки в света. Знаеха много добре какви печалби може да реализират с привличането на нашата група. Преговорите продължиха от 2006 до есента на 2007. Само при подписването на договора беше отразен начален бонус 4. 4 млн. долара при започването на работа. Но нещата не се случиха, защото тогава ме връхлетяха неприятностите и проблемите. Медиите и в Щатите, и в България тогава изписаха много неща за мен, но информацията беше манипулативна - че съм присвоил 1 млн. долара. Истината е съвсем друга. Някои от продуктите загубиха тяхната ликвидност, тоест, не можеха да се търгуват. Шест от нашите клиенти започнаха да проявяват оплаквания към нас, че част от средствата им са инвестирани в облигации, за които не са дали писмено съгласие. Става дума за много качествени продукти, които трите най-големи рейтингови агенции бяха оценили с най-високата стойност на тези облигации. Но тогава ставаше дума за облигации, зад които стоят студентски заеми, които ние таргетирахме в ипотечни облигации, зад които стояха много повече активи. Но се срути пазарът на ипотечните облигации и тогава те загубиха ликвидност. Това стана в продължение на 2 години, но когато всичко върви – всеки инвеститор е щастлив. Когато стана ипотечната криза, на 3 септември официално беше внесено оплакването срещу нас в съда. Но не съм имал никакъв умисъл, не съм искал никого да измамя. По това време бях в България, но веднага се прибрах, защото знаех, че ще усложня нещата, ако остана. Исках да се прибера , да мина през съдебната система, да се каже какво е направено. На летището ми щракнаха белезниците. Срещу 3 млн. долара бях пуснат след три дни под гаранция. Сложиха ми гривна и бях оставен под домашен арест. Инстинктът ми за самосъхранение обаче взе връх над разума ми. На Уолстрийт се търсеха изкупителни жертви – това се говореше в САЩ за съдебната система. Реагирах импулсивно и наруших условията, свалих гривната и реших да избягам в Испания. Беше доста труден и неприятен, мъчителен период. Нямам представа как ме откриха, сигурно не им е било много трудно. Просто разбирах, че този вид живот е безсмислен. Когато ме арестуваха, се почувствах облекчен –някаква тежест падна от рамене ми. Поисках по най-бързият начин да се върна в Ню Йорк. Наех най-големият адвокат Бенджамин Братман в края на 2008 година. Доста пари ми струва, той обаче ми свали присъдата от 40 на 4 години. Но ако не бях нарушил условията на гаранцията си, може би щях да имам условна или минимална присъда, разбрах го от самия Братман, върна лентата успелият българин.

Преди 4 години Цолов се връща в България, където среща и голямата си любов - Славена Вътова - Мис България - 2006. Оттогава двама са заедно. През 2014 сключват брак и кроят планове за своето бъдеще.