Три възможни варианта за развитие на българската политическа система очертаха от Института за дясна политика. Единият е подобряване на коалиционната култура на големите и малките партии, формирането на блокови мнозинства - леви или десни, структурирани от множество сравнително равностойни партньори. Такъв е случаят с настоящото правителство. То представлява десният политически отговор на ляво-либералния провал на кабинета Орешарски. 

Другият вариант е свързан с дългосрочно окрупняване на политическите спектри и връщане на двуполюсния модел или модел с две водещи партии. Този процес зависи най-вече от възможността на БСП да спре процесите на разпад вътре в себе си и да търси нова формула за обединение на левия сегмент. С участието на АБВ във второто правителство на Бойко Борисов този процес е силно затруднен. От друга страна, е важно доколко Реформаторският блок, като наследник на партиите от десницата на прехода, ще успее да изгради ясна физиономия около лидер и политически приоритети. Без единна организационна структура и ясна политическа физиономия блокът рискува да се претопи в по-силната и по-голяма ГЕРБ.

Все по-вероятен започва да изглежда и един трети вариант, сочи докладът - една водеща партия и набор от малки потенциални партньори, които да дават политическите „светлосенки" на воденото, от голямата ГЕРБ, правителство.

От института посочват, че голямото предизвикателство пред управляващата коалиция е да преодолее различията между съставляващите я формации и да насочи усилията си към темите, по които може да бъде постигнат естествен консенус. Добре е, когато е възможно, към този консенсус да бъдат привличани и опозиционни политически сили.

В сложната политическа ситуация, в която се намира България, и в рамките на осем партиен парламент е трудно да се провеждат радикални реформи в болезнени и чувствителни сектори на обществения живот. Всяка необмислена и авантюристична стъпка в тази посока би могла да разклати стабилността на коалицията и не само да не доведе до по-добро функциониране на различните сектори, но и да усложни проблемите в тях още повече. Затова реалистичната задача пред второто правителство на Бойко Борисов е да бъде по-скоро стабилизационно и да разчита на позитивен дневен ред, отколкото да търси революционни промени. 

Въпреки че основната задача на настоящото правителство е осигуряването на стабилност, това не означава, че то няма потенциал за извършване на реформи в определени сектори, в които може да бъде постигнат консенсус между подкрепящите управлението партии. Като консенсусна тема все повече се оформя реформата в съдебната власт, като до този момент стратегията на правосъдния министър Христо Иванов не е получила своя алтернатива. За да бъдат осъществени голяма част от мерките, които предлага Иванов, е необходимо конституционно мнозинство. В този смисъл, за да бъде осъществена реформа на съдебната власт, освен че трябва да бъде постигнат консенсус вътре в управляващата коалиция, ще трябва да бъде получена или подкрепата на БСП, или подкрепата на ДПС. Със сигурност това е трудна, но в никакъв случай неосъществима задача.

На този етап тенденцията за спадане на градуса на политическата конфронтация в обществото продължава. Това обаче не означава, че този процес е необратим. Едно от най-големите изпитания пред него ще бъдат местните избори, които ще се проведат през есента на 2015 година. Те ще бъдат рубикон, както за опозицонната БСП, така и за управляващата коалиция.
Местните избори ще са сериозно препятствие за управляващите политически сили, защото на този етап не се забелязва тенденция за общо явяване на изборите. Ако се явят отделно на местния вот, партиите, които подкрепят правителството, ще трябва да влязат в битка помежду си, което би могло да постави на карта нормалното функциониране на изпълнителната власт.
Като най-добре представена политическа сила в местната власт ГЕРБ ще трябва да отбранява позициите си, а като най-млада формация Реформаторския блок ще търси добро представяне в големите областни центрове и най-вече в София. Залогът е огромен както за ГЕРБ, така и за Реформаторския блок. Ако се представи зле на местните избори и загуби в градове като София, Пловдив, Бургас или Варна, ГЕРБ ще бъдат принудени да преосмислят участието си в настоящата коалиция, което може да доведе до предсрочни парламентарни избори. В същото време при слабо представяне на местните избори, Реформаторският блок ще се раздели с амбициите си за дългосрочно участие в политическия живот и по всяка вероятност ще се обезличи в следващите години. 

За БСП местните избори пък ще бъдат вододел по отношение на мащаба на партията. При лошо представяне на местните избори социалистите ще рискуват да се превърнат във второстепенна политическа сила. Тяхно добро представяне обаче би ги върнало в играта и би било силна заявка за връщане на двуполюсния модел.

Основната битка на БСП по време на местния вот ще бъде най-вече с АБВ, за които изземането на позиции от столетницата ще бъде решаващо. Дали участието на АБВ в управляващото мнозинство заедно с още три десни партии е позитив или негатив за младата формация, ще можем да разберем в деня след местния вот.

За Патриотичния фронт местните избори няма да имат решаващо значение, защото традиционно структурите на формациите в него не зависят силно от местната власт. Въпреки това резултатите от вота ще дадат представа за кондицията, в която се намира формацията. Решаващ фактор за фронта ще бъде начинът, по който ще се явят партиите в него на местните избори. Ако те се явят заедно, както се случи на парламентарните избори, фронтът може да се заяви като дългосрочен политически проект и да се бори за трайно участие в парламентарната и дори в изпълнителната власт.

ГЕРБ като носеща конструкция

За ГЕРБ 2015 година ще е време за отваряне към външния свят. За първи път от съществуването си партията е поставена пред изпитанието да участва в коалиционно управление. До момента коалициите в българския политически живот са завършвали съществуването си безрадостно и с изборна загуба за партиите, които са ги съставлявали. Като най-голяма партия в управляващата коалиция, ГЕРБ ще трябва да балансира между нагласите на своите избиратели и интересите на коалиционните партньори.

БСП - местните избори ще решат всичко

Социалистите продължават да търсят себе си. Ролята им на конструктивна опозиция към момента е адекватна, но недостатъчна, за да им гарантира растеж. Оттеглянето на Сергей Станишев от лидерския пост засега не успява да спре срива при червените. Най-важната задача пред ръководството на БСП през 2015 година ще бъде доброто представяне по време на местните избори. От позиционирането на БСП в местната власт ще зависи бъдещето на партията в краткосрочен и средносрочен план. От няколко години партията сякаш е изгубила инстинкта си за местна власт. Първото голямо отстъпление на левицата от местното управление се случи през 2007 година, когато освен традиционно десни градове като София и Пловдив, ГЕРБ успя да превземе червени крепости като Бургас и Стара Загора и след това да ги превърне в свои бастиони. Тенденцията за оттегляне на БСП от местната власт продължи и на местните избори през 2011 година, когато ГЕРБ успяха да излъчат кметове в почти всички областни градове и заеха сериозни позиции в по-малките общини и населени места. Ако тази тенденция бъде продължена и на местните избори през 2015 година социалистите ще рискуват да се превърнат във второстепенна политическа сила. Като се има предвид и участието на АБВ в местните избори задачата на БСП се усложнява още повече, защото освен с основния си опонент ГЕРБ, социалистите ще трябва да се борят и със своя двойник. Евентуално отстъпление на БСП би могло да отвори пространство за извънсистемна левица, която да се превърне във втори основен полюс на българската политическа система. За подобен процес към момента няма достатъчно индикации, но обикновено извънсистемните субекти заемат освободени ниши бързо и внезапно.

ДПС - заобиколеният фактор

ДПС се намира в практическа изолация. Амбицията на партията от стратегически партньор на БСП да се върне отново в ролята си на балнсьор към момента не се реализира. За да може да се случи подобна трансформация, първо трябва да има два основни полюса, между които да се балансира, и второ ДПС да бъде приемлив партньор, както вляво, така и вдясно. Засега и двете условия изглеждат трудно осъществими. След изборите от 5 октомври ДПС отстъпи и от позицията си на незаобиколим фактор в политиката. Нещо повече, партията се превърна в съзнателно заобиколен фактор, като цената за това беше съставянето на коалиция от цели четири формации. Причината за това развитие на ситуацията е лошият публичен образ на движението, който не позволява на нито една основна политическа сила да си взаимодейства с него. В този смисъл равносметката за близо двегодишното лидерство на Лютви Местан включва предсрочно излизане от изпълнителната власт и трудно позициониране след предсрочните парламентарни избори.
През месеците след изборите Местан така и не успява да уцели правилната посока. Първоначално той протегна ръка на Борисов, като обеща да подкрепя безусловно правителство на малцинството на ГЕРБ в продължение на поне 300 дни. След като офертата му беше отхвърлена, през последните два месеца Местан периодично призовава ГЕРБ да извади Патриотичния фронт от управляващото мнозинство, като в замяна на това обещава да даде безусловната си подкрепа. След последната си оферта, лидерът на движението дори прогнозира, че ако ГЕРБ не се разграничи от фронта, ще има предсрочни парламентарни избори през 2015 година. Тази прогноза показва загуба на представа за реалността от страна на ръководството на движението. Това от своя страна може да породи тенденция за свиване на влиянието на партията. В тази връзка, почти невидимо, но осезаемо почетният лидер на ДПС Ахмед Доган все повече липсва като стратег, който може да задава посока. По всичко изглежда, че от няколко месеца Доган се е изтеглил ефективно от управлението на ДПС и партията действително се управлява от Местан. Това управление до момента обаче я кара да стои в безтегловност и да се рее из политическото пространство като призрак на бивше величие.

Изводът от сегашната ситуация е, че Местан не е Доган. Настоящият председател все още не е в състояние да се трансформира от имитатор и говорител на лидера в лидер. Тази трансформация може и никога да не се случи, ако председателят на ДПС продължи да лежи на старите лаври на предшественика си. Като лидер на формацията Местан пропиля шанса да изчисти поне частично публичния й образ от петната, с който се сдоби през последните 25 години. Основната причина днес ДПС да не е във властта не се крие нито в етническия характер на движението, нито в неговата либерална и евроатлантическа ориентация, а в тежко замърсения публичен образ. Като решаващ проблем пред ДПС би се оказало трайното излизане на партията от изпълнителната власт. До момента движението беше средство за интегриране на български турци и мюсюлмани във властта. Ситуацията, в която се намира днес обаче, дава възможност на партиите вдясно да го заместят в тази му роля. Това би бил най-тежкият удар върху ДПС от последните 25 години.

Реформаторският блок между консолидацията и разцеплението

Най-голямото изпитание за Реформаторския блок през следващата година ще бъде участието му в изпълнителната власт. Това ще е решаващият фактор за представянето на предстоящите местни избори. Към момента все още е рано да се дават оценки за министрите на блока, но до есента на 2015 година тенденциите в отношението към тях ще са ясни. Безспорно най-ярките и коментирани министри са здравният Петър Москов и образователният Тодор Танев. Засега атрактивното им поведение поляризира обществото, но им печели симпатии сред привържениците на десницата. В същото време секторите, които управляват са сред най-болните и чувствителни теми на обществото. Привличането на публичното внимание ще постави работата на двамата министри под лупа и ще насочи вниманието на опозицията главно към тях. Това е и риск, и възможност. Безспорно резултатите от развитието на блока в управлението ще се видят на местните избори. До тогава Реформаторите ще бъдат изправени пред тежката задача да излъчат политическо лидерство и да консолидират местните си структури. Общото явяване на блока на местните избори е задължително условие за дългосрочното му съществуване.

Патриотичният фронт - заедно или поотделно

Проблемите, които стоят пред Реформаторския блок са идентични и за Патриотичния фронт. Към момента шокът от подкрепата за второто правителство на Бойко Борисов изглежда преодолян. Въпреки своята разнородност, парламентарната група на Патриотите засега изглежда монолитна. Може да се каже, че напускането на депутата Велизар Енчев по-скоро консолидира двете основни крила - НФСБ и ВМРО, отколкото да разруши доверието помежду им. По време на местните избори фронтът ще бъде изправен пред дилемата да се яви в този си състав или да се яви на части. Ако избере втория вариант отношенията между основните партньори могат да се обтегнат и в перспектива да се стигне до разцепление. Резултатът от местния вот ще е важен най-вече там, където фронтът има традиционно силно присъствие. Засега не се разпознават тенденции за заемане на нови територии. Най-тежкият момент за фронта през месеците след изборите беше номинацията на Слави Бинев за председател на Комисията по култура в Народното събрание. Скандалът дойде в момент, в който Патриотите заплашваха да оттеглят подкрепата си от правителството заради номинацията на Реформаторския блок за зам.-министър на отбраната в лицето на Орхан Исмаилов. Въпреки шумните скандали около имената на Исмаилов и Бинев фронтът остана в управляващата коалиция, като по този начин избегна разцеплението.

ББЦ престана да съществува

През последния месец политическият проект на бившия журналист Николай Бареков практически спря да съществува. Отцепването на четири от шестимата депутати на България без цензура показаха, че партията е типичен политически брокер без дългосрочна перспектива пред себе си. По всяка вероятност групата на Българския демократически център ще продължи да съществува, като основен гравитационен център на депутатите ще бъде формацията на бизнесмена Христо Ковачки ЛИДЕР. Едва ли в този си вид и състав обаче коалицията ще може да прескочи втори път четирипроцентовата бариера.

АБВ с възможност за дългосрочност

Засега АБВ стои стабилно, както в законодателната, така и в изпълнителната власт. Около формацията няма скандали, а в качеството си на министър Ивайло Калфин излъчва авторитет. В същото време АБВ показаха и характер като се опълчиха на пенсионната реформа на ГЕРБ и застанаха на еднакви позиции с по-малките партньори в коалицията Реформаторския блок и Патриотичния фронт. Доколко формацията на бившия президент Георги Първанов ще успее да извлече позитив от участието си във властта ще се разбере на местните избори. Към момента излъчването на стабилност и експертност се очертава като основен плюс на АБВ по отношение на основния му конкурент вляво БСП. Със сигурност евентуален провал на социалистите по време на местните избори би дал по-голяма мотивация на АБВ да се развиват в дългосрочен план като ляво-центритска политическа сила.

Атака си остава същата

Атака продължава да играе на терена на крайната левица, като по този начин участва в разкъсването на БСП. Позиционирането на партията като проруска и неокомунистическа по всяка вероятност ще продължи през целия мандат на 43-ото Народно събрание. Както и досега местните избори няма да са решаващи за формацията на Волен Сидеров.