Д-р Анко Иванов, bulgarski.pogled.info

След президентските избори думата „промяна“ стана една от най-употребяваните и една от тия, с които най-много се злоупотребява. В политическите партии промените са главно в три аспекта: идеен; уставен и кадрови. Сегашното ръководство на БСП, Изпълнителното бюро и Председателят на партията, започват ход на промяна. Бяха афиширани две значими идеи за промяна – избор на Председател на партията от членовете и въвеждането на три мандата (12 г.) за депутатите в Народното събрание. Останалите идеи не бяха публично огласени.

В пространството се върти вече разработен проект за изменение на Устава на БСП (13.12.2016). Той е изпратен за мнение на Общинските съвети на партията. До тук нищо лошо. Лошото започва след внимателно прочитане на проекта за Устав и сравняването му с действащия Устав (2015 г.). А сравнението е много трудно, понеже авторите не са си направили труда да отбележат отпадащите текстове и да подчертаят новите текстове. Внимателният прочит на проекта и сравнението с действащия Устав разкрива че има голям обем редакционни предложения за изменение. Най-съществените промени обхващат няколко нови идеи и отпадане на множество текстове. По същество в така предложения проект могат да се ориентират само специалисти и опитни партийни кадри. Мълчи се за промени, които макар и частично изменят същността на партията. Става дума за следното:

Първо, за същността, ценностите, характера и политиката на социалистическата партия. Основните слабости в стария Устав са три. Главната слабост е недостатъчното изясняване чии интереси изразява, защитава и отстоява в обществото БСП. А това определя социалната база на БСП. В чл. 6 само е отбелязано, че тя е „лява народна партия“ (т.е. изразява интересите и на богати, и на средна класа и на бедняци, безработни и т.н.) и че тя защитава „хората на труда, на бедните и изоставените, на работниците и служителите …“. Правилното би било записът да бъде прецизиран и подобрен. Към него да отпадне „народна“ и да се добиви примерно, че трябва “БСП изразява, защитава и материализира чрез политиката си с предимство интересите на хората на наемния труд, на наемните работници, специалисти, експерти, служители, интелигенция и на самонаетите и работещите в семейните фирми на дребния бизнес, както и на безработните.“ Основната досегашна слабост на БСП е, че когато участва в държавното управление, 

тя не изразява, не отстоява и не провежда политика, в интерес на хората на наемния труд. 

А това е главната причина за спада на авторитета и влиянието на БСП в обществото и тя започна да се се възприема като част от статуквото.

В Устава на БСП има явно проявена еклектика – раздвоение на характера на партията между масова и парламентарна. В текста на чл.8 е записано, че тя е масова партия, която обединява хора от всички социални слоеве, т.е. изразява интересите на всички в обществото, без оглед на социално и имуществено положение, т.е. в друга форма е записано, че БСП няма своя собствена социална база. В чл. 9 е записано, че БСП е парламентарна партия, основаваща се на Конституцията на Република България и че програмата на партията се реализира чрез парламентарни действия, участие във властта и взаимодействие със структурите на гражданското общество. В тези два члена на Устава на БСП никъде не пише че БСП провежда своите партийни и политически действия чрез масови обществени инициативи и прояви (митинги, манифестации, шествия, бдения, петиции и т.н.) за подкрепа или отрицание на определени действия на политическата власт в обществото. Липсата на подобен текст прави 

членовете и симпатизантите на БСП страничен съзерцател на ставащото в страната

и разчитане само на телевизионните и парламентарните нарцистични изяви на нейните лидерки, лидери и депутати. С тези текстове по същество БСП се определя предимно като партия от парламентарен тип (т.е. изборджийска партия), с активизация предимно преди избори и с цел завоюване на определено положение в Народното събрание, общинските съвети, избор на Президент и на кметове. Масовата партия е масова не само и не толкова по членство, по броя на членовете и основните партийни организации, а и по участие във формиране на политиката, в изразяването чрез нея на интересите на членовете, симпатизантите, привържениците и всички други хора на наемния труд, масова подкрепа на социални инициативи и масови протести срещу отнемане на социални права. .

В Устава е подчертано, че социалистическата партия е патриотична партия, която отстоява националния суверенитет и т.н., но и е част от европейската и световната левица (чл.10). Обаче липсва връзката между изразяването на националните интереси и връзката с общоевропейските и глобални интереси. По същество чрез този стар текст не се предвижда отстояване на националната специфика в решенията и действията на международните леви организации – Социалистическия интернационал и ПЕС. И оттук се предопределя липсата на самостоятелна позиция и послушание по всичко и за всичко. Би трябвало в Устава да има изричен текст за защита пред тези организации на спецификата на условията в България и вижданията на БСП като част от левите партии.

В този раздел на Устава липсва главното изискване за формирането на политиката на социалистическата партия. Трябва да има ясно записан текст, че политиката на БСП се формира на основата на интересите и потребностите на хората на наемния труд и нейното съдържание се формира отдолу-нагоре, т.е. от членовете и основните партийни организации към Националния съвет, който обобщава и прецизира основните интереси и предложения на членовете и на симпатизантите на БСП.

По същество за главното в Устава на БСП няма предложена промяна, а има запазване на статуквото, запазване на непродуктивното в политически план организационно статукво, определящо неадекватното място и позиция на социалистическата партия в българското общество. А това статукво е формирано чрез социаллибералния модел, наложен в социалистическата партия от Първанов, Станишев, Пирински, Овчаров, Петков (сега АБВ) и други и отстояван от сегашното изпълнително бюро на БСП. А този модел е почерпен от опита на политическите партии в САЩ и Западна Европа, и е проява на „Третия път“ на Блеър и Шрьодер, път на подмяна на социалистическия и социалдемократическия тип на левите партии със социаллиберален тип политика и съответно партии. В БСП от 1990 г. и до днес има ясно оформени две идейни течения: социаллиберално (лукановисти) и социалистическо, неправилно наричано само ляво. Социалистическото ляво се е обявило и работи публично и открито. 

Социаллибералното се прикрива зад общите словоблудства за свобода, демокрация, евроатлантически ценности и т.н.

Второ, за принципите на които се основава функционирането на социалистическата партия. В тази част на проекта за Устав на БСП са предвидени частични промени, сведени до редакционни размествания и изменения и някои отделни промени. Най-важното от тях е отпадането в чл. 15. на старата т.4 за изискванията на изграждането и функционирането на партийните органи, т.е. отпадат принципите за: обновяване и приемственост; разделение на правата, задълженията и отговорностите; укрепване на вертикалните и развитие на хоризонталните връзки. По същество отпадането на посочените принципи е израз на желанието партията да стане по-аморфна и по-слабо структурирана, да стане още повече парламентарна партия.

Особено важни са принципите и процедурите за формиране на партийните органи и изискванията към кандидатите. В проекта за Устав са предвидени само частични промени във функционирането на принципа за делегираното представителство в партийните органи, които по-нататък са развити в Устава. Правилно е отпадането на делегираното представителство в общинските органи и областните съвети. Но неправилно е при формирането на Националния съвет да има делегирано представителство. То деформира главния, основния демократичен принцип за избор на всички членове на партиен орган от всички делегати. Не е нормално група от няколко десетки делегати да решава вместо конгреса на партията. В сайта на Националния съвет на БСП има списък на членовете на НС, но нарочно не е отбелязано поименно кои са делегираните членове на Националния съвет. Но в предишния състав на НС такива бяха 78. В състава на делегираните са в повечето случаи кадри на БСП, които нямат необходимия авторитет за пряк избор или се страхуват да бъдат подложени на пряк избор от делегатите на конгреса. Тази антидемократична процедура бе въведена с оглед да няма административна област без представител в Националния съвет, без човек, който да може да представя пред този орган специфичните регионални проблеми. Ако се прецени, че действително трябва да има подобна норма, то това би трябвало да е само по един представител на област и най-добре е това да бъде председателят на Областния съвет на БСП, който ежедневно и на-добре познава спецификата и проблемите на областта, а не хора, които живеят в София и се избират за представители на дадена област. Сега е налице в Устава противопоставяне на различни изисквания. От една страна, има забрана за „упълномощаването за представляване на събрания, конференции, конгреси и в други органи“ и от друга – избор на делегирани представители в състава на Националния съвет на БСП.

В член 16 е пропуснато, и в стария Устав и в новия проект, вероятно нарочно, регламентирането на процедурата за номиниране на членовете на изборните партийни органи и за депутати за Народното събрание, за президент и за кметове.

Сега има пълна анархия в номинациите 

(предложенията), като всеки, независимо от неговите доводи, прави неограничен брой предложения и някои настоящи и бивши (напр. Мая Манолова) партийни дейци се хвалят с огромен брой номинации. За действителни номинации трябва да се приемат само тези, които са обсъдени (не само направени) на партийни събрания и заседания на съответните органи и са одобрени от тях поради определени доказани качества с мнозинство от присъствалите на форумите на ОПО и на Общинските конференции. Всяка основна партийна организация и общинска конференция може и трябва да номинира само определен брой делегати за конгреса и за членове на Националния съвет и то само в зависимост от броя на членовете на БСП, а не според капризите на отделни членове.

И най-важното при избора на членовете на изборните органи са качествата на предлаганите кандидати и членовете на партийните органи, а не само годините стаж. В Устава липсват изисквания за политическите и делови качества. За всеки кандидат предлагащият го трябва ясно и кратко аргументирано да изложи мотивите си за предложението през призмата на качествата, които притежава членът на партията. За да има промяна, трябва да има нов член на Устава, предвиждащ какви качества да притежават кандидатите и кои лица не могат да бъдат избирани в Националния и общинския съвети на БСП. Например, изискването да не бъдат избирани в ръководните органи на Национално и общинско равнище: членове на БСП, които притежават огромни материални и финансови активи (т.е. т.нар. „милионери в БСП“ като напр. Гергов, Лечева, Добрев, Гуцанов и редица други); притежателите изцяло или само на дялове в офшорни фирми; членуващите в масонски ложи (напр. Гергов и др.); участници в политически проекти, насочени срещу БСП (напр. Бригадир Аспарухов - създал Борисов); лица с криминална регистрация; лобисти на олигархически кръгове (някои партийни дейци от Пловдив и Варна) и др.

Особено противоречива е практиката на мандатността. 

Въведените норми за мандатност за ръководителите на общинско равнище имат резон само за големите общински (вкл. Общински в районите на големите градове) организации. Но за малките общини с под 1000 членове изваждането от ръководна дейност в общинско равнище (поради изтичане на двата мандата) най-често води до влошаване на дейността и ръководството на общинската партийна организация.

Сред принципите липсва и ясно виждане и текст за процедурата допитване в партията. Чрез тази процедура БСП трябва да формира политиката си чрез съобразяване с мненията на членовете и симпатизантите, чрез обсъждане на събрания и чрез вътрешнопартийни допитвания за главни аспекти на политиката на БСП и особено за управленските програми на партията на принципа отдолу-нагоре.

Уставът трябва да има и категорично изискване, че не се допуска избор на ръководни органи на партията по вишегласие под нормата 50 плюс един гласа от гласувалите. С подобна норма и чрез промяната в номинирането ще се избегне антидемократичната ситуация, когато в Националния съвет на БСП на последния конгрес реално избрани са само двама – Стефан Данаилов и Дора Янкова.

Референдумите са всеизвестна демократична процедура за пряко участие на редовите членове на БСП във вътрешнопартийния живот. Но те трябва да могат да бъдат използвани и при формиране на управленската и опозиционната политика на партията. В БСП вече има практика за манипулиране на резултатите от референдумите. Особено драстична бе манипулацията на последния референдум, когато вместо реалните 11% (по други данни само 9%) за ляво участие с АБВ в изборите за президент бяха показани измислените 52%. И лицата, които бяха отговорни за неговото провеждане и отчитане на резултатите – секретарите на БСП К.Янков и К.Добрев и шефа на щаба А. Кутев не понесоха партийна отговорност. Този негативен опит изисква в Устава да има норма, която да не допуска подобни извращения на мненията на членовете на БСП. А тя може да бъде със запис, че организацията, отчитането и провеждането на референдумите в БСП се организира от независим партиен орган, формиран от социалисти, които не са членове на Изпълнителното бюро на Националния съвет, не са кадрови работници на Националния съвет.

И в тази втора част на Устава на БСП се запазва статуквото чрез доминиращите стари текстове, продукт на социаллибералния подход на по-малко организация и повече аморфност, характерни за парламентарните партии.

Трето, членството, правата, задълженията и отговорностите на членовете на БСП. В тази част на Устава има предимно редакционни промени и някои частични изменения. Заслужава да се помисли за допълнение в чл. 24, т.3 задължението за борба „срещу проявите на фашизъм, екстремизъм, реваншизъм, ксенофобия и расизъм“, в което да се добавят „религиозен, етнически и военен екстремизъм, вътрешнопартиен и държавен авторитаризъм.“ Особено внимание заслужава предложението да отпадне старата т.4 от чл. 26 за мярката за партийно въздействие „снемане на политическо доверие“. В политическа партия, в която партиен кадър, който изповядва и работи за друга, а не за социалистическата идея, трябва задължително да загубва политическо доверие. Такъв член на партията не трябва да бъде избиран на ръководни постове в партията. Отпадането на този текст на практика означава, че партията се отказва от социалистическата идея и става разноидейна политическа формация, която се бори само за изборни резултати и за власт на всички равнища, т.е. тя е само парламентарна партия.

Четвърто, вътрешнопартийна организация, структура и функциониране на социалистическата партия. В тази част на проекта за промени в Устава има множество частични промени, предимно отпадане на текстове, редакционни изменения и някои частично нови моменти. Главното в тях е отпадането на делегираното представителство на общинско равнище, на младежката квота в ръководните органи, отпадане като уставни изисквания формирането в партийните органи на отделни направления на дейността, комисии и подкомисии. Това са рационални предложения за промени. Има и самоцелно съкращаване на текстовете за ролята и задачите на партийното събрание. Отпаднали са важни изисквания като това, че партийното събрание обсъжда и решава важни въпроси от вътрешнопартийния живот, както и редът и периодичността на неговото свикване. Съществена промяна трябва да има в предлагания нов чл.40, т.2 за състава на Областния съвет. Това е координиращ орган, в който са включени твърде много лица, заемащи различно партийно и обществено положение и особено от различно йерархично равнище – национално, областно и общинско. Би трябвало да се изключат от състава на тези органи лицата от националното равнище като членовете на Националния съвет, членуващи в съответната област, министрите и зам.министрите социалисти от областта, кметовете и зам.кметовете на общини, които са социалисти, ръководителите на групите съветници социалисти. Сегашното формиране на областните съвети е сложно и не съответства на координиращата им партийна роля.

Пето, за ролята, мястото, структурирането и ръководството на Националния съвет на БСП. Особено внимание заслужава направеното предложение за промяна в Устава Председателят на партията да се избира пряко „с гласовете на цялата партия чрез вътрешнопартиен избор по ред и начин определен от НС“. Това предложение противоречи на същността и на дългогодишната история и традиции на БСП. Прекият избор на председателя на НС променя същностно характера на партията. На първо място от демократична партия с колективно ръководство и ум,

тя се превръща в лидерска партия по подбие на ГЕРБ. 

Това е предпоставка НС да намали съществено своите права и пълномощия поради простия факт, че той е избран от делегирани представители на общините, а не с преките гласове на членовете на партията. На второ място, прекият избор е предпоставка за по-сигурно формиране на авторитарен стил на ръководство на Националния съвет и на групата народни представители в парламента и принизяване ролята на другите изборни органи и лица, до засилване на ролята на апарата на Националния съвет, който по навик ще организира и провежда този избор. На трето място, почти сигурно е че ще има големи манипулации в резултатите от избора, съмнения за редовността на избора. Повод за това даде последният проведен референдум и надутите проценти за АБВ. Нещо повече, и в досегашния Устав на БСП има някои изключителни права на Председателя на БСП. Става дума за неговото изключително право да предлага Изпълнително бюро. Това може и трябва да се промени. В Устава не е посочен броя на членовете на това бюро, правото на членовете на НС да издигат (номинират) кандидати за членове на Изпълнителното бюро, да обсъждат на кандидатурите. Много важно е записването на правилото за задължително избиране с мнозинство от 50 плюс 1 гласа, правила за начина неговото функциониране. Не би трябвало в демократично устроена партия да има само еднолично предлагане на какъвто и да орган и избор по вишегласие, а не с мнозинство.

В сегашния си многочислен вид НС прелива от работещ към представителен орган. Големият брой членове затруднява организацията и провеждането на заседанията и разводнява обсъжданията и вземането на решения. Би било нормално в Устава да има норма за броя на членовете на Националния съвет, а не конгреса да се мята в различни посоки и да променя по свое усмотрение броя на членовете на най-висшия ръководен орган между заседанията на конгреса. Лично мнение е, че оптималният брой е 121 членове на НС и оптималният брой членове на Изпълнителното бюро от 11 членове.

Шесто, за участието на социалистическата партия в държавните органи и взаимодействието с обществените организации. В тази част на проекта за Устава главното внимание е отделено на въвеждането на норма за времетраене на работата на отделните народни представители в Народното събрание – до 12 години. С този статистически времеви ограничителен подход уж се грижим за промяна, за обновяване на кадровия състава на БСП, за навлизането на нови и по-млади хора в състава на ръководните органи на държавата. А по същество се отменя главният принцип за формиране на депутатския състав на социалистическата партия, въвежда се предпоставка за влошаване на качеството за участие. Важно е депутатът не колко време е в парламента, а как работи. В Народното събрание важното е качеството на политиката, защитавана от депутатите, техните знания и умения. Идеята за ограничаване на депутатския престой е по същество изискване за смяната на едни образи с други образи, на едни лица с други лица без оценка на качеството. В Народното събрание действително трябва да има промяна в състава на депутатите. И е нормално в Устава да има заложени изисквания, но не за продължителност на стажа а за: опита и качеството в законотворческа дейност; умението да се изразява и защитава социалистическа позиция при приемането на законите и решенията; личен авторитет в обществото; чисто съдебно минало и липсата на връзки с олигархически групировки и лобистки кръгове.

Тази идея на Нинова е израз на неофициалното намерение на сивия кардинал на БСП 

да се ликвидира истинското социалистическо крило в БСП 

и окончателно да доминира социаллиберализма. Отстраняването на истинското ляво движение от органите на БСП и в обществото се реализира чрез два главни подхода. Първият е недопускане или силно ограничаване на възможностите за медийна изява на представителите на лявото движение (Стоилов, Миков, Божинов, Мерджанов, Добрева и т.н). В дните след Конгреса на БСП (8 май 2016 г.) почти няма тяхна изява в телевизиите и радиостанциите. За сметка на това ежедневно, по няколко пъти на ден, се показва не само Бойко Борисов, но и ръководните дейци от БСП от социаллибералното течение. А това кой къде да представлява социалистическата партия се решава от Председателя, от прес-центъра на БСП. Чрез промяна за срока на депутатстване от следващото Народно събрание се отстраняват най-авторитетните представители на социалистическото крило (Миков, Стоилов, Божинов и др.) както и идеята за забрана кметове-социалисти да бъдат кандидатирани за народни представители. С този акт се затварят и възможностите в Народното събрание да се предлаган социалистически по своята същност законопроекти, а да се внасят предимно социаллиберални такива. И нещо повече, отрязва се на истинските леви в БСП трибуната на Народното събрание и възможността левите идеи да се изказват и да се възприемат чрез телевизиите и пресата. И още нещо, отстраняват се хората които са против коалицията с ГЕРБ. Това отваря пътя за доминиращата в ПЕС политика за колаборация на социалистическите и социалдемократическите партии с десните.

В заключение, чрез проекта за Устава на БСП продължава процеса на превръщането на БСП в социаллиберална партия от парламентарен, а не от масов тип, характерен за редица европейските леви партии. В БСП текат вътрешнопартийни процеси, подобни на тези в редица други партии като Френската социалистическа партия, ПАСОК в Гърция и др. Провеждането на социаллиберална политика във Франция от Оланд, Валс Макрон доведе до огромна загуба на обществено доверие, до ожесточаване на съпротива на профсъюзите срещу управлението на социалистическата партия, практически ликвидиране на участието на социалистическата партия във властта. Отказът от социалистическата идеология и политика на Митеран и преминаването на социаллиберални основи доведе до това състояние на Френската социалистическа партия. Подобна е ситуацията в Гърция, където се роди ново ляво движение. Предлаганите промените в Устава на БСП са насочени към пълно доминиране на социаллиберализма прикрито под името на социалистическа партия и използването на лява фразеология. Но в БСП се прокрадва и нова организационна насоченост – превръщането на БСП от колективистична в лидерска партия с почти пълна авторитарна власт на Председателя на партията, власт, която дори Тодор Живков нямаше. А накъде ще тръгне БСП зависи от делегатите на Конгреса, които на новото заседания трябва да обсъдят и да приемат измененията в Устава. Има две посоки: лява – социалистическа и дясна – социаллиберална. Уставът е инструментът, чрез който в партията се върви организационно към една или друга посока. И да не се забравя, че хората на президентските избори се обявиха за същностна промяна, за отказ от статуквото на неолибералната и социаллибералната политика.