Това е една от препоръките към Централната банка в доклада на Международния валутен фонд  и Световната банка, пише в. Сега.

Международните институции предлагат да се осигури повече контрол от страна на БНБ над акционерите на търговските банки. Според доклада трябва да се предвиди законова разпоредба, с която банките да бъдат задължени незабавно да уведомяват надзора за всяка съществена информация, която би се отразила негативно на акционери, които имат съществено участие. 

От МФВ и СБ съветват БНБ още да общува "интензивно" с управителните и надзорните съвети на банките. В същото време анализът твърди, че БНБ няма достатъчно ресурси, за да упражнява ефективно надзора над банките у нас. Проблемът е в малобройния персонал, зает с надзора, както и в липсата на добри ИТ специалисти. 

Международните институции съветват спешни действия за решаване на кадровите въпроси, така че хората от надзора да могат максимално да се възползва от данните, които се изсипват в БНБ. 

Според доклада не само надзорът в БНБ, но и други важни сектори издишат кадрово - борбата с прането на пари, проверките за риск, оценка на въздействието на новите правила, връзките с други институции като финансовото разузнаване, Комисията за финансов надзор и др. БНБ е приела критиките и ще привлече допълнителен персонал, както и ще внедри нови технически средства в помощ на надзора. Това е записано с плана й за реформи, огласен преди дни. 

Междувременно Централната банка събира нови критики заради решението си да спре да публикува данни за отпуснатите заеми, привлечените средства, просрочените и лошите кредити на отделните банки. 

В края на септември БНБ обяви, че това е заради еврохармонизация на представянето на информацията. Такива данни ще се предоставят само веднъж годишно - в годишните отчети на банките. 

От БНБ не отговориха на въпросите на "Сега" защо се налага тази промяна. 

Решението на Централната банка обаче не кореспондира с изявленията на управителя й Димитър Радев за повече прозрачност и публичност.

"Това е стъпка назад. Централната банка трябва да работи за възвръщане на доверието", коментира пред "Сега" Калоян Стайков от Института за пазарна икономика. 

По думите му на фона на слабостите, открити от международните институции в банковия надзор, както и предвид случилото се миналата година с КТБ, стремежът на БНБ трябва да е към повече прозрачност. 

Подобно е и мнението на бившия зам.-министър на финансите Любомир Дацов, според когото липсата на тези данни ще затрудни анализаторите. "Това може да събуди безпокойство и да захрани различни слухове", коментира Дацов.

Прочети повече на: http://www.novini.bg/news/309469-%D0%B1%D0%BD%D0%...