Когато казвам, че вероятно публикациите, подозиращи я в измами и конфликт на интереси, са продиктувани от това, че в определени среди я смятат за твърде близка до Русия, тя отвръща с раздразнение: "Знам! Четох ги". Статии като тази в таблоида "Дейли Мейл", наричащ я любимка на Путин, тя определя като "злонамерени спекулации", целящи да създадат погрешна представа за сея. 

"Да, учила съм в Москва, говоря руски, но представянето на нещата по този начин е абсолютно манипулативно. Вижте къде съм ходила и какво съм направила. Мисля, че за 7 години съм била в Русия 8 или 9 пъти, а само тази година бях във Вашингтон 4 пъти. Утре някой от руска страна може би ще ме обвини, че съм твърде близка със САЩ."

Това казва Ирина Бокова, Генерален директор на ЮНЕСКО и кандидат на България за Генерален секретар на ООН в обширен неин портрет за лондонския в."Гардиън", цитиран от "Дневник". Статията от петък е под заглавие "Жената, която стои между "Ислямска държава" и световното наследство" и е написана от Чарли Инглиш, бивш ръководител на международния отдел на симпатизиращото на лейбъристите издание.

Близо половината от публикацията е посветена на случващото се в Сирия, унищожаването на паметници на културата в Палмира и какво прави ЮНЕСКО по въпроса. Бокова споделя, че и до днес няма сили да изгледа видео записите, на които ислямисти разрушават с чукове и лостове експонати в сирийски музеи. Но тя изтъква, че благодарение на ЮНЕСКО за пръв път в резолюция на ООН прави връзка между сигурността и културата. Става дума за резолюция 2199, опитваща да пресече каналите за финансиране на джихадистите, включително чрез забрана на търговията с културни паметници.

Втората половина от статията е изключително за кандидатурата и качествата ѝ да оглави световната организация в една процедура, която никога досега не е била толкова публична.

Авторът я пита, ако бъде избрана, с кое ще се гордее повече – че е първата жена, или че е първият представител на Източна Европа, начело на ООН. Бокова отвръща, че би се гордяла повече с второто, защото това винаги бил район, който като България, е "на периферията" и заклещен между великите сили. Ако бъде избрана, това ще е окончателното интегриране на този подминаван ъгъл на света в ЕС, НАТО, демокрацията, допълва Инглиш.

Той представя накратко и биографията на Ирина Бокова. Ето какво пише за нея:

"Родена е в София през 1952 година и семейството на майка ѝ идва от беден, планински район в северозападната част на България. Тази част на страната е била едно от последните места, останали под властта на Османската империя. Затова обяснява своя мироглед с обстоятелството, че е израснала на кръстопътя между два свята - християнският и мюсюлманският.

И двете ѝ баби са били неграмотни - едната е била прекалено бедна, за да си позволи да учи, за другата смятали, че ученето не е за жените – типична история, както казва Бокова. Майка ѝ напуска училище в началния курс, но се връща да учи, след като е родила децата си, и то с толкова желание, че става лекар и доктор по философия.

Доброто си образование Бокова дължи на баща си Георги Боков – строг мъж, който я научил най-вече да разчита на себе си. Но майка ѝ е тази, която има по-голямо влияние над нея, казва тя, защото "винаги ме е подкрепяла и ми е казвала да уча, да имам постижения, дори и сега".

По време на войната родителите ѝ се включват в комунистическата съпротива срещу нацистите, а след това баща ѝ става главен редактор на партийния официоз. През 1976 г. той изпада в немилост пред ръководството ("не беше дисидент, просто беше много инат") и е лишен от всички постове в партията. Но по това време Ирина вече е в елитния Московски институт за международни отношения, наричан от Хенри Кисинджър "Руският Харвард". В Москва тя ражда две деца - сега и двете живеят в САЩ – от журналиста Любомир Коларов. Тя има втори брак с банкера Калин Митрев."

В разговора по повод това, че я свързват с руска подкрепа, тя казва още, че не разбира тези, които си мислят, е да си генерален секретар на ООН означава да не говориш с Русия. "Генералният секретар не е човек, който води кампании и само прави декларации. Той и администрацията му трябва да се свържат с всички, които се опитват да намерят решение. Би трябвало дори да има представители на ООН, които да водят разговори с екстремистите (ислямски). Бъдещият генерален секретар на ООН трябва да разговаря с Путин, с британския премиер, с президента на САЩ. Той или тя би трябвало да могат да ги съберат заедно. Без да можеш да направиш това -  какъв генерален секретар ще си?"

Чарли Инглиш споменава в статията, че е прекарал два дни в Париж с натоварената програма на Бокова. Той цитира подкрепата за нея от Мехтилд Рьослер, ръководителката на Центъра на ЮНЕСКО за световното наследство, и от известния музикант Жан-Мишел Жар. "Докато обядваме треска с аспержи в ресторант на седмия етаж, Жар ми казва, че сега е моментът тя да поведе ООН. "Нуждаем се от жена. И фактът, че тя идва от страна от бившия съветски лагер ѝ дава мъдрост и дистанцираност, защото тя познава и двата свята, и двата типа общество".