Борисов: Балканските народи имат нужда от перспектива, а не да говорим кой цар на кого е

Това, че България е председател на Съвета на ЕС за шест месеца не означава, че можем да направим всичко, което желаем. Можем да се придвижим много напред, ако политическият елит на всяка една от държавите, желаещи членство в евроатлантическите структури, надрасне историята". Тази позиция изрази премиерът Бойко Борисов в рамките на Срещата на върха на държавните и правителствените ръководители на страните-участнички в процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, цитиран от правителствената пресслужба.

"Нашите балкански народи – те са европейски народи, но хората имат нужда от перспектива, не само да си говорим кой цар на кого е. Това е важно за историците, но кое е по-важно от това да вървим напред и да добруват народите ни", коментира Борисов в Дубровник, където се провежда форумът.Той посочи, че пред колегите си е обяснил, че членството в НАТО и ЕС започва от промяната в манталитета. "На Балканите навикът е колко пари и кога ще дадат – ако може веднага, и изведнъж да станем като Швейцария.

Този манталитет трябва да се промени. В Европейския съюз се работи по друг начин – хората на първо място искат да видят ценностите, да видят реформите, да видят свободата на словото, свободата на придвижването, борбата с престъпността, с корупцията и едва тогава можем да поставим темата за присъединяването с кохезионните фондове, с Берлинския процес и всичко останало", каза Борисов.

Според него пресните рани от конфликтите на Балканите спъват процеса на интеграция и на развитие на региона. Борисов даде пример със споровете за това кой да поеме председателството на ПСЮИЕ след Словения и Босна и Херцеговина. "Би трябвало да е Косово. И отправих призив към колегата Вучич да се съгласят. Как ще говорим за НАТО и ЕС, като едно председателство не може да направим?", попита риторично министър-председателят.

Борисов изтъкна и важността на икономическото развитие на държавите от Балканите, припомняйки българската поговорка "Помогни си сам, за да ти помогне и Господ" и издадената от цар Иван Асен ІІ през 1230 г. Дубровнишка грамота, която е създала предпоставки за развитието на търговията между България и Хърватия още през Средновековието. "Да направим така, че на Балканите БВП да стане като в Бенелюкс и тогава всички ще ни искат", каза българския премиер. Той отбеляза важността на инфраструктурните проекти и посочи, че докато България развива своите инфраструктурни връзки с Турция, Сърбия и Гърция, в западната част на полуострова това все още не е приоритет.

Премиерът Борисов каза пред журналисти в Дубровник, че в провежданите от него в рамките на форума двустранни срещи с президентите на Косово Хашим Тачи и на Сърбия Александър Вучич обсъжда развитието както на двустранните икономически отношения, така и постигането на отношения на добросъседство между държавите от Балканите.