„Понеже винаги съм залагал на прозрачността и ясните позиции, ще споделя с всички вас моето изказване, което направих днес”, мотивира се бившият премиер.

Ето и пълният текст на изказването му:

„Уважаеми г-н Президент, 

Уважаеми г-н министър-председател, 

Уважаеми колеги,

Може би сред присъстващите има съмнения доколко темата за еврофондовете е достойна за Консултативен съвет за национална сигурност. Затова искам да напомня няколко много важни неща:

- Европейското финансиране е основният инвестиционен ресурс на държавата и на ниво правителство, и на ниво местна власт. Последните години делът на европейското финансиране е над половината от публичните инвестиции въобще;

- Големите инвестиции в пътна, железопътна и ВиК инфраструктура, както и в съоръженията за третиране на отпадъци, нямаше да бъдат възможни без еврофондовете;

- Брутният вътрешен продукт би бил с 3% по- нисък, ако не съществуваха средствата от ЕС;

- И без това, скромният икономически растеж, в голямата си част, е базиран на еврофондовете (80% от ръста за 2012 г. се дължи на тях);

- Без еврофондовете и безработицата щеше да е по-голяма, заплатите по-ниски, износът по-скромен, а дългът по-голям;

Още повече, че настоящият момент – т.е. 2014 г., а и 2015 г. са критично важни години. Това са годините, в които трябва да бъде завършен без загуба програмният период 2007 – 2013 г. и да започне максимално бързо програмният период 2014 – 2020 г.

Нека да напомня, че двата периода се „застъпват“ в годините 2014 и 2015, когато трябва да започне новият и в същото време продължават плащанията от стария период. Това е уникален шанс за мащабна финансова и икономическа инжекция в икономиката на страната, който не бива да се изпуска. И обратното – ако тази възможност бъде пропусната, ще имаме поне една година с изключително нисък интензитет на финансиране. 

Убеден съм, че при планирането трябва да търсим концентрация на ресурса. Парите могат да бъдат разпилени за какви ли не неща със спорна полза. В същото време национални приоритети като АМ „Хемус“, ЖП връзката София – Пловдив, тунелът под Шипка, метрото и т.н. да не се случат. Не говоря само за инфраструктура – ние имаме нужда и от целенасочени инвестиции, които да направят и производството и селското стопанство по-конкурентноспособни, имаме да решаваме тежки и конкретни проблеми в социалната сфера, имаме да изпълняваме сериозни изисквания на европейското законодателство в околната среда. Нуждите на България са много и парите, които са необходими за решаването им, надхвърлят и европейското и националното финансиране. Затова ни трябват ясни приоритети, затова е необходимо да направим избор, кое е по-важно от друго. Липсата на концентрация на ресурса е отбелязано и в коментарите на ЕК по последния вариант на споразумението за партньорство.

Сигурен съм, че г-н Президентът, както и всички присъстващи, имат конкретна визия как да протече днешният съвет. За ГЕРБ важните въпроси днес са следните:

1. Каква е визията на правителството за политики, сектори и цели, които трябва да бъдат финансирани със средства от Европейския съюз. Какъв ефект се цели?

Напомням, че да харчиш пари, дори и да е законосъобразно, все още не означава, че си постигнал нещо. Как ще бъдат преследвани националните приоритети като по-висок икономически растеж, адекватна социална политика чрез европейските пари. Моето правителство започна процеса на програмиране още преди 2012 г. и ние имаме визия по въпроса, но каква е визията на този кабинет? Имат ли място в тази визия ускореното развитие на инфраструктурата, електронното правителство?

2. Кога реално ще започне програмният период 2014-2020 в България? 

България започна подготовката за него още преди повече от 2 години с целта плащанията да започнат още преди 2014 година, за да няма „дупка“ в плащанията и реализацията на големите проекти, за да не повтаряме късния старт от предишния, който трудно да бъде наваксван после. НЕ БИВА ДА СЕ ДОПУСКА ДА ИМА ГОДИНА ИЛИ ДВЕ БЕЗ ПЛАЩАНИЯ. Това ще има много негативен ефект върху общините и върху бизнеса (най-вече строителния и не само). Каква е в момента степента на готовност и кога се очаква да започнат първите плащания от вече настоящия програмен период 2014- 2020? През 2014 г., през 2015 или по-късно?

3. Има редица белези за външнополитическа, специално европейска изолация на България.

Нека да напомня, че средствата, които идват в България се плащат от държавите нетни донори. Вече имаме спряна една оперативна програма. Имахме изключително негативен доклад по механизма за сътрудничество и оценка. Как това ще се отрази на старта на следващия програмен период, а и на довършването на стария?

4. Всички имаме нужда от яснота с какъв финансов ресурс работим? 

През изминалите месеци, чухме различни числа от премиера и министрите му от 6 до 7 милиарда. Въпреки това Европейската комисия категорично уточнява, че България трябва да работи с ресурс от 7,472 милиарда евро (т.е. правителството е работило с 647 милиона евро по-малко). Звучи странно, но аз настоявам всички заинтересовани да работят с правилните разчети. От това зависи и качеството ни на подготовка.

Има и други въпроси, които не са технически, а стратегически.

5. Какво ще е решението на правителството по отношение на броя на градовете, които ще бъдат подкрепени от бъдещата Оперативна програма „Региони в растеж“ – 67, както е коментирано досега или по-малко, както настоява ЕК? Подчертавам, че този въпрос е критичен предвид факта, че ние наистина се нуждаем от концентрация на ресурса, а в същото време не бива да оставяме по-малките населени места без инвестиции, доколкото ресурсът на Програмата за развитие на селските райони е ограничен.

6. Фондът „Свързана Европа“. Какви са разговорите с Европейската комисия, кои проекти ще бъдат финансирани за сметка на изначалния лимит от близо 359 милиона евро, ще се борим ли и за преразпределение на допълнителните средства? С какви проекти?

7. Какво е решението на правителството по отношение на избор на приоритетни сектори в икономиката, които да бъдат финансирани от еврофондовете? Изключително критичен въпрос. 

По повод представените доклади, искам да заявя, че аз съм удовлетворен от изнесената информация. Те в голяма степен се базират на проекта за Споразумение за партньорство, който беше изготвен преди една година. Т.е. тук спор не може да имаме. В допълнение – аз очаквах да видя по-категорично и ясно в докладите реформите, които трябва да се извършат – здравеопазване, образование, воден сектор. Не видях и решителни мерки по отношение на драматични проблеми като демографията и етническите малцинства. Затова държа да подчертая, че очаквам повече яснота за големите инфраструктурни проекти – по – специално конкретно кои от тях ще програмира правителството?”