"Предстоят ми тежки разговори с германския канцлер Ангела Меркел в петък и събота. Ако някой от вас може да ми даде съвет или по-различна позиция, с радост ще го чуя”, се обърна премиерът към министрите на днешното заседание на министерски съвет.

  Германия и Унгария заплашват Балканите, че ще ни върнат бежанците. А ние какво да им правим –не сме ги искали, не сме ги канили, не сме виновни за бомбардировките там. Ние къде да ги върнем? Това заяви премиерът  С пълния текст на стенограмата от днешното заседание на Министерски съвет може да се запознаете тук:

БОЙКО БОРИСОВ: Вчера имахме един инцидент. Ивелина Василева ме информира веднага за катастрофата и аз разпоредих, съответно министерството и ВМА, изпратиха два реаномобила веднага след инцидента и може би тези бързи професионални действия и на „Бърза помощ”, и на лекарите да дадат добър шанс и за двамата – и за Андрей Ковачев, и за алпиниста Боян Петров. Дай, Боже, и двамата да се оправят.

Искам да благодаря на министър Москов, на шефа на Военномедицинска академия. Истински се надяваме с Москов да има добър край, защото действително направихме максимума, който можеше да се направи в тази ситуация.

С две думи да ви информирам и по някои други теми.

Първо, от срещите, които провеждаме в сряда, е ясно, че приходите вървят добре към момента.

За пожара в Пловдив. Днес изпращаме най-добрите експерти за установяването на всички причини и какво се е случило.

Радвам се, че колегите от прокуратурата и от МВР не тръгнаха по най-лесната плоскост за палеж от клошара, не казвам, че не е така, но експертизата ще покаже. И се надявам, докато се води досъдебното производство, докрай да се разплетат всички възли, свързани с тези тютюневи складове – кое и как, по какъв начин е довело до тяхната приватизация, кога. Какви ангажименти имат новите собственици към паметници на културата като се приватизират? И едва когато – надявам се в най-скоро време най-публично и прозрачно това да стане ясно, тогава и кметството, но най-вече Министерството на културата, понеже е в състава на кабинета, заедно с архитекти, с инженери да подготвите оттук нататък какво трябва да се направи. От една страна, да не паднат да убият някой човек в един момент тези стени, които видях, че висят просто във въздуха. И ако се възстановяват – как да се възстановят по начин, че освен да са сигурни, и да се запази тази ценност.

Така че, поработете по случая максимално ангажирано.

ВЕЖДИ РАШИДОВ: Мога ли да кажа нещо.

БОЙКО БОРИСОВ: Заповядай!

ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, господин премиер, да кажа, че в този момент прокуратурата работи в Министерството на културата с Института за националните паметници на културата и, разбира се, нека прокуратурата да установи причините за палежа.

Установено е кога е продаден паметникът. Паметникът е дарение от един богат българин на общината в Пловдив, имам предвид Тютюневия склад, като паметник на културата, но в годините на социализма това е било по някакъв начин иззето и е разпродадено по времето на управлението на тройната коалиция, по това време са продадени като частна собственост в притежание на „Пещера” и на италианеца.

Разбира се, законът никъде не ги освобождава от отговорност, каквото и да се е случило. Дори да паднат паметниците на културата, те са длъжни по закон да ги възстановят във вида, в който са били. Това изисква законът.

Така че, това, което ще бъде позицията на министерството–всичко това, което беше съборено на 3 март, и сега, което изгоря, просто ще задължим стопаните, защото те са длъжни да обгрижват и да опазват собствеността си. Законът не ги освобождава от никакъв тип отговорност. Ще ви осведомим за всичко каквото има.

В Паметниците на културата излезе документ, с който 2010 година са постъпили проекти и документи за демонтиране, което означава събаряне и надграждане на още три етажа върху тези т. нар. складове. Това е проектът, имаме го и днес ще го пуснем в сайта, разбира се, след като поработят и прокуратурата и Министерството на културата съвместно.

Така, че е имало инвестиционни намерения, но за всичко това ще уведомим и обществеността и, разбира се, съответните органи.

Благодаря.

БОЙКО БОРИСОВ: И още една тема, която ни е изключително важна. Това са нелегалните мигранти.

Много е важно да направя едно уточнение, което беше малко обърнато като дискусия. Към момента под думата „предотвратени” влизания в страната се крие, на практика, върнати в Турция мигранти. Понеже юристи, неправителствени организации, хиляди специалисти, които непрекъснато следят, но не отчитат страховития риск пред държавата, ние сме принудени да ползваме термина „препятства”. До този момент от турска страна имаме разбиране. Всички, които биват задържани в периметъра, и това излиза по сводките при вас като „предотвратени”, означава задържани на границата и приети обратно в Турция. Тъй като споразумението с Европейския съюз не е влязло в сила, това изключва реадмисията. Ние към този момент със съдействието на турската страна действаме с този подход. Официално са върнати 24 човека, а „препятствани” или „предотвратени” са над 26 хиляди.

Спазвайки хиляди, хиляди, хиляди ограничения, които имаме в Европейския съюз, всеки ден бълваме огромни ресурси за прехрана, за охрана, за интервюта за статут, за всеки един регистриран мигрант служители на ДАНС и МВР провеждат интервюта, проверяват, куп неща!

Това е всеки ден, денонощно. Всяка нощ около 100-150 човека регистрирани, които не спазват правилата, а няма и къде да ги върнем… Простират си дрехите по центъра. Оставят си багажа… Отрядът ни за борба с тероризма непрекъснато проверява изоставени торби, куфари, обезвреждат и харчат ресурси. Оставят чанта – отиват да я обезвреждат, оставят яке – отиват да го обезвреждат. А при всяко обезвреждане, защото не може никой да си позволи да каже „Абе това сигурно не е бомба…“, се прилага абсолютно пълният списък от мерки – отцепване на района, блокиране, разчистване на периметъра… И оттам отиват на друго място.

Всичко това ви го казвам, защото сме принудени и не виждам друг начин, освен да се опитаме да поддържаме максимално работни, прагматични, добронамерени отношения със съседите. Сърбите изкараха армията, заградиха границата заедно с нашите и вече няма изход от България. Все повече България започва да им харесва. За съжаление, в Гърция нещата не стоят добре. И ни остава да търсим партньорство с турската страна. Философи много, демократи много, но влязат ли още 10 хиляди, ще спрете да говорите за култура, за спорт, за туризъм и за всичко останало. Центровете са ни пълни. Това означава, че трябва да се мисли за нови, да се финансират, разбира се. И не виждам в Европа перспектива за решение на този въпрос. Точно обратното, виждам панически държава след държава да се спасява поединично и всеки намира някакъв член в Договора за Европейския съюз, който му дава това право, тъй като вече и големите държави в Европа не само се задъхват, а и обществата им панически почват да се съпротивляват. Има много смели юнаци, воеводи, в България ние сме известни с това и затова има много народни приказки като вицове за войводите. От едната страна е Крим, от другата страна е Турция, от третата – Гърция и Република Македония, Сърбия. Навсякъде имат своите проблеми.

Аз истински се надявам ние като правителство максимално да сме консолидирани с партиите, които сме тук, с партиите, които ни подкрепят, и се надявам, че и политическата класа в България си дава сметка пред какво сме изправени.

Действително в този момент е най-добре да си в опозиция и да може да раздаваш оценки, критики, да даваш акъл. Но реалностите са такива и изпитанията, на които ще бъдем и сме подложени вече – даже бъдещето време вече не важи, то е сега.

Ние две нощи подред задържаме групи по 50-60 човека, които вече имат нова тактика. Един от тях, примерно, носи 300 грама хероин - един се жертва за другите 60. Но другите 60 стават свидетели. Задържаме ги и те вече са в България. Две нощи подред: снощи и предишната нощ. Казват: „Ние носим хероин“. Кой граничар няма да го задържи? И 60 души свидетели: „Да, той носи хероин“. И започва дълъг процес.

Да, колеги, това е реалността.

Госпожа Бъчварова сега е в Берлин на среща с техния вътрешен министър. И тук въпросът не е да искаме пари или техника, разбира се добре дошла е, но ние имаме пари да си я купим. Въпросът е, че от никой не виждам да даде решение. Нещо повече, виждам абсолютна несолидарност.

Германия казва: Ще върнем 20 хиляди на Унгария. Унгария пък: Ние ще ги върнем обратно на Балканите. А ние от Балканите накъде да ги върнем? Ние не сме ги искали. Ние не сме ги канили. Ние не сме виновни за бомбардировките там. Ние къде да ги върнем? Обратно там? На самолетите за Европа?… Е, за какъв съюз говорим тогава?

Такива разговори ми предстоят в петък и събота. Ако някой от вас може да ми даде съвет или по-различна позиция, с радост ще го чуя...