В рамките на две кампании, които трябваше да се насложат една върху друга и да си повлияят, вместо това те взаимно се приглушават една друга. Една голяма част от хората - 39 на сто, не са видели нито една проява на политик, на кандидат за кмет или наместник. Въз основа на какво хората ще направят своя избор, след като не знаят какво предлагат, какви идеи имат и визия, заяви в студиото на "Лице в лице" по бТВ социологът от "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова.
Наблюдава се заглушаване на реалната предизборна кампания със схема за пренасочване на пари от едно място на друго. На първо място, това, което питаме, е "Какви кампании сте забелязали по места?", отговорът е: "На политически партии". Кандитатите за кметове стоят на дъното с пет процента. На първо място са политическите партии, политически лидери, следват местни бизнесмени, работодатели. Това наричаме директна сделка с избирателя, за да получат неговия вот. Информацията е заместена от директно въздействие. Вместо реални кандидати за местната власт се забелязват повече местни бизнесмени.
Така акцентът на кампанията се измества от информиране към пряко въздействие върху избирателите чрез хора, от които те зависят. Около една пета от анкетираните възприемат за нормални практики като помощ в натура, намаление в магазини, защита от уволнение, почерпка или екскурзия. Сред хората с по-ниско образование и доходи, жители на малки населени места, този дял нараства до една четвърт, а сред етническите малцинства – над 50 на сто.
Факт е, че нямаме и широко отразяване, не е вдигнат като кауза от политически сили и референдумът. Ако те не вдигнат темата като национална кауза, много по-трудно можем да очакваме участие в него, посочи Димитрова.
Колкото по-малко хора участват в изборите, толкова повече нараства купеният вот, категорична бе още Боряна Димитрова.
Едва 2 процента заявяват, че ще бойкотират референдума, съобщи тя част от социологическото проучване, което беше публикувано днес.
Още от България
България е сред 8-те страни, блокирали отварянето на Клъстер 3 за Сърбия в преговорите с ЕС
Наред с нашата страна против са се обявили Нидерландия, Швеция, Финландия, Белгия, Естония, Литва и Хърватия, а Дания, Люксембург и Латвия се колебаят
България изтегли нов заем от международните финансови пазари - сумата е 2,5 млрд. евро
"Обемът на емисиите с падежи през 2032 г. и 2038 г. беше увеличен с по 1 млрд. евро, а този на емисията с падеж през 2045 г. с 500 млн. евро"
Пулев: От „Литаско“ сами потърсиха правителството, за да вдигнат запора от сметките на „Лукойл“
По отношение на мащабния арбитражен спор, чиято стойност възлиза на около 3 млрд. евро, вицепремиерът твърди, че казусът се следи под постоянен контрол от страна на Министерството на финансите