На 9 септември 1944 година беше извършен буржоазно-демократичен преврат от няколко партии, обединени в така наречения Отечествен фронт. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” историкът проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей. „Комунистите, в съставеното правителство от 16 членове, имаха само 4 места, но след 2 години те осъществиха така наречената „пълзяща революция”, с която постепенно изместиха, или ликвидираха другите участници в събитията на 9 септември. Това е военният кръг „Звено”, обединяващ почти цялото българско офицерство, Радикалдемократическата партия, Социалдемократическата партия, двете крила на Българския земеделски народен съюз”, обясни проф. Димитров.
По думите му, комунизъм в България има от 1946 година нататък, когато Българската комунистическа партия (БКП) овладява всички лостове на властта. Той обясни, че дотогава в България е съществувал парламентаризъм. Според проф. Божидар Димитров, значението на събитията от тогава е много голямо, защото България преминава в една обществена система, непозната дотогава в българското историческо развитие. Той обясни, че това е еднопартийна система с пълен държавен контрол над живота на населението до най-дребните му подробности, ликвидирането на пазарната икономика и въвеждането на пълна държавна собственост върху всички средства за производство.
„Това, разбира се, ликвидира двигателя на прогресивния процес на развитие в обществото”, коментира проф. Божидар Димитров.
Още от България
ДБ: Радев и Гълъб Донев да се извинят на гражданите, че са искали да посегнат на парите им във втория пенсионен стълб
Имаме правителство на лъжата - на медиите бе раздаден документ от ЕК, който потвърждава, че кабинетът е планирал това, което сега отрича
Определиха минималната работна заплата за 2027 г.
Предвижда се от 1 юли пенсиите да бъдат осъвременени по швейцарското правило, а максималният осигурителен доход да се увеличи със 100 евро
„Възраждане“ започва мониторинг на мрежата и сезира прокуратурата за закани, насилие и език на омразата
Костадинов сравни езика на омразата и проявите на „диктатура на малцинството над мнозинството“ с процесите в Европа от периода между двете световни войни