България трябва да възстанови държавна помощ, предоставена по някои сделки за замени на горски имоти, обяви Брюксел. Европейската комисия е установила, че българското законодателство, позволило замяната на собственост върху частно притежавани горски имоти с държавни, е несъвместимо с правилата на Европейския съюз за държавната помощ, съобщиха от институцията.

Tрябва да се възстанови  държавната помощ по 132 сделки, извършени от януари 2007 до януари 2009 година. 

След получени жалби е проведено щателно разследване, което е установило, че замяната на частни горски имоти с държавни при административно определени цени, които не се актуализират редовно и не са съобразени с пазарните, е несъвместима с правилата на ЕС за държавната помощ.

Законът, който е бил в сила към момента на присъединяването на България към ЕС през януари 2007 г. до януари 2009 г., е предоставил селективно предимство на предприятията, които са се възползвали от тези сделки за замяна на горски имоти, и е довел до нарушаване на конкуренцията в рамките на единния пазар. Следователно сега България трябва да си възстанови несъвместимата държавна помощ от предприятията, които са я получили, или да отмени съответните замени.

След две жалби, получени от Еврокомисията през юни 2011 г., тя е започнала задълбочено разследване на сделките за замяна на горски имоти в България и на последващата промяна на предназначението на заменените горски земи в някои случаи. Разследването на Комисията се е съсредоточило върху периода от 1 януари 2007 г., когато България се присъедини към ЕС, до 27 януари 2009 г., когато замените бяха преустановени от българските органи.

Съгласно спорното законодателство частните собственици на горски поземлени имоти са имали право да ги заменят с гори, които са държавна собственост. За целите на замяната стойността на горските частни и държавни поземлени имоти е била определяна чрез административен метод, установен в българското законодателство. Комисията обаче не е получила уведомление за схемата за получаване на предварително одобрение, което се изисква съгласно правилата в еврозаконодателството.

Еврокомисията е установила, че административните цени, използвани при сделките за замяна, не са били актуализирани редовно и не са отчитали в достатъчна степен пазарните аспекти. Затова в повечето случаи те са били относително различни от пазарните цени на подобни горски имоти. В резултат на това частните участници в тези сделки за замяна са получили конкурентно предимство. Такава помощ е несъвместима с правилата на ЕС.

В своето разследване Еврокомисията е проучила промяната на предназначението от българските органи на заменените горски имоти в земя за строителство в редица случаи. Комисията е стигнала до заключението, че макар промяната в предназначението на заменените горски имоти да може да увеличи тяхната стойност, това увеличение не е било финансирано от държавни ресурси и следователно не представлява държавна помощ по смисъла на правилата на ЕС.

Сега България трябва да възстанови несъвместимата държавна помощ, предоставена на предприятията, участвали в замяната на горски имоти, или да анулира въпросните замени. Въпреки че общият брой на сделките за замяна през разглеждания период е бил значителен – общо 132 сделки, броят на отделните случаи, при които е необходимо възстановяване на помощта, се очаква да бъде много по-малък.

На практика физическите лица, които не извършват стопанска дейност, свързана със заменените горски имоти, не попадат в обхвата на правилата на ЕС за държавна помощ, тъй като те не се считат за предприятия съгласно правото на ЕС. Следователно от тях няма да се изисква да възстановят получените предимства.

За българското законодателство, което позволява замените на горски имоти на административно определени цени, Комисията оспори използването на административни цени, които не са достатъчно близки до пазарните цени при подобни сделки. Това означава, че приетото днес решение не поставя под въпрос използването на административни цени от органите на държавите членки само по себе си, а само липсата на редовни актуализации и коефициентите, използвани за административното определяне на цените в конкретния случай на замени на горски имоти в България.

Комисията не налага глоби на държавите членки в процедурите за държавни помощи. Съдът на ЕС обаче може да наложи глоба на България, ако тя не изпълни нареждането за възстановяване на несъвместима помощ.

През януари от партия "Зелените" предупредиха, че България е заплашена от глоби в размер над 2 млрд. лева заради заменките на гори. Тогава Александър Дунчев от WWF - България обясни, че става въпрос за 147 сделки, като голяма част от замените през последните години се препродават или ипотекират, разпарцелират, като така започва да им се губи следата, припомня Дневник. Тези сделки са ставали на многократно завишени цени от тези, на които държавата ги е дала – от десетки до стотици пъти по големи суми.

Държавата ще трябва да си възстанови разликата между пазарната и занижената стойност, по която са раздадени на частници гори при заменки, ако иска ЕК да не започне наказателна процедура срещу страната за непозволена държавна помощ, обяви Брюксел и през 2010 г., като тогава визираният период бе 2003 до 2009 г. На практика това означава правителството да поиска частниците да доплатят за масивите.

Ако кабинетът не си възстанови средствата, Брюксел може да изиска сумата под формата на глоба заедно с наказателна лихва.

Засега не е ясно дали бизнесмените, които са се възползвали от заменките, ще си платят доброволно разликата, или правителството ще трябва да търси принудителен начин да разреши проблема. В писмото на Главна дирекция "Конкуренция" до България бяха посочени примери, при които гори по морето и в София са оценявани до 100 пъти под реалните им пазарни цени. От 2003 г. до 2009 г. от замените са се възползвали бизнесмени от ранга на Христо Ковачки, адвоката Тодор Батков, Гриша Ганчев, Красимир Гергов, Кирил Асенов с проекта си "Супер Перелик" и много други.