Две са централните тенденции в българската политика през последния месец: опит за реформи и подготовка за местните избори. В самата управленска коалиция изпъкна противоречие между по-умерени и по-радикални виждания за съдебната реформа, се казва в анализа за отминаващия политически месец на института за социални изследвания "Иван Хаджийски".

В самия Реформаторски блок пък намесването на Соломон Паси като възможен кандидат в София е още един симптом за стремеж на ДБГ да оспори по-ярката роля на ДСБ в РБ. 

"Червените" изглеждат заети със себе си и вътрешните си проблеми и са свили до минимум публичното си присъствие. Създава се впечатление, че липсва единна партийна линия, а вместо нея изпъкват солови персонални ходове с неясна партийна подкрепа: Явор Куюмджиев (не ръководството) иска оставката на Драгомир Стойнев, Стоян Мирчев (не ръководството) иска оставката на Георги Кадиев, Чавдар Георгиев (не ръководството) иска оставката на министър Христо Иванов.

През това време кметските номинации текат. Тактиката на АБВ за вклиняване в БСП по места чрез колкото е възможно повече общи кандидатури вече е ясно очертана и се ползва с подкрепата на определени среди в БСП. Първанов изцяло изостави говоренето против "Позитано" и ръководството, като системно демонстрира желание за диалог и разбирателство.

Десният завой на ДПС продължава. Вече никой не разглежда ДПС като формация, пришита към БСП и левицата, както ставаше по инерция в първите месеци след парламентарните избори. Сигналите на ДПС неизменно сочат към готовност за работа не с левицата, а с десницата, и то при сегашния премиер.

Ескалирането на етнополитическото говорене се вписва в изградената конфронтационна ос с ПФ и РБ. Ако доскоро ПФ беше ключовият опонент на ДПС, то огънят на атаката се измества все повече към РБ, подсилен с внушението за тъждественост между двете формации като носители на националпопулизъм и дори фашизъм.

ПФ чувства, че тича по съвършено различна писта от другите партии в правителството и практически не участва в реалния дебат по вземането на решения. На това се дължи и ултиматумът към кабинета за приемане на седемте условия на ПФ след напрежението в Гърмен. Краткият срок – до 1 юли – прави невъзможно изпълнението му. Известна е и традиционната реакция на Борисов, когато става дума за ултиматуми. Ето защо намерението явно е да се повдигне по-широка дискусия за участието на ПФ в управлението, по същия начин, по който се случи около заплахите на РБ и АБВ в предходните месеци.