Кольо Парамов

БСП тресе България в жестоки противоречия. Държавата остава заложник на една нова каста, която „столетницата“ изроди по време на прехода. На 40-ия конгрес на партията през декември 1991 г. червените манипулатори ни доказаха на практика, че на въпросния форум сме допуснали най-голямата си грешка, а именно че

 не сме закрили партията

 На 3.10.1994 г. имах един много важен разговор в Лондон. Премиерът Любен Беров ме бе пратил в британската столица 4 дни преди да подаде оставка във връзка със споразумението, поляризацията на „брейди облигациите“ от „Лондонския клуб“. Покрай това посетих и централата на Лейбъристката партия в „Walwotth road“. Срещата бе уредена лично от управляващия на „Чърчил Хаус“ – г-н Дон Робинсън. Тричасовият ми разговор с втория човек на лейбъристите и заместник на Тони Блеър, външнополитическия секретар Никс Иглър, ме порази напълно. След като ме „разходи“ по проблематиката на световната политика и най-вече към балканските страсти, той директно ми заяви: „Г-н Парамов, вие трябваше да закриете БСП и да се отворите към една нова и голяма, широка социалдемокрация в България, където имате почва за това. Сегашното състояние е това на дългото и голямото противоречие. Отсега нататък винаги „новите израстъци“ в останалата БСП ще имат връзка със старата номенклатура. Тази обвързана наследственост предполага информиране на нови течения, дори алогични действия на приспособленчество, но тя ще има и други цели. В новите условия те ще служат за използването и обогатяването от управлението от преразпределението на това, което ви предстои да направите. Трудно ще се справите с противоречията, защото тези, които ще ги създават, ще се стремят само да употребяват БСП. Бъдещето ви е в новата социалдемокрация“. 

Още тогава осъзнах докъде ще ни докарат и Андрей Райчев, и Георги Първанов, както и другите, които тикаха Жан Виденов към онези предсрочни избори на 18.12.1994 г. БСП ги спечели, фалшифицира ги, за да загуби впоследствие цяла България. Те бяха фалшифицирани с това, че Петър Дертлиев не беше допуснат в парламента. Ако ДАР и социалдемократите бяха влезли в Народното събрание, Жан нямаше да е премиер, а България нямаше да изпадне в тежък финансов колапс, а пътят на БСП щеше да е друг. Но слугите и господарите на бъдещите олигарси имаха друга програма – да подготвят масовата приватизация, 

да разграбят държавата, 

и успяха. Щом уплашиха дори и самия Александър Лилов, как да не приемем тази учуда. На 29.02.1996 г. в продължение на 4 часа докладвах на самия Лилов в детайли за финансовите перспективи на България. Фалитът на държавата ни още тогава се виждаше с просто око. Фактите твърде много го озадачиха. Това принуди Лилов още на първия пленум в началото на април 1996 г., една година, след като Виденов играеше ролята на премиер, да заяви, че БСП е във възможностите си да състави няколко правителства. Да, ама не! Жан беше притиснат от кандидат-олигарсите да раздава, да разпродава, да разпределя до ненасита всичко онова, което България бе спастрила през последните 40 години. И независимо, че беше честен и чувствителен пред социалната идея, той бе в невъзможност да се спаси от новите финансови акули, които го изправиха до разлома. Добре, че му спасиха поне живота, нещо, с което Андрей Луканов се раздели. 

И тогава намериха Иван Костов. След 17 разговора в гори и дерета търсиха и намериха „спасителя“. И до ден днешен се чудя как толкова важни психолози и обучени социолози не можаха да разгадаят двуличния му образ. Тайните съновници на БСП искаха от Костов силата на Аз-а му, но не разбираха силата на фалшиментото. Условията да поставиш под съмнение, реализации и угнетение цяла България, закриляйки крадците на БСП е жалка идилия. От левицата с лупа да бяха търсили друг да ги защити, закриля и да им осигури президентски мандат, от Иван Костов по-добър не биха намерили. 

Неслучайно, още през февруари 1999 г., на една работна конференция в НДК на всички леви политически партии, Андрей Райчев уточни, че „балансът е открит“. Костов гарантира баланса на БСП, скри 388 задгранични дружества с цели $1, 53 млрд. и даде глътка въздух на масовата приватизация на БСП. Той я възроди и далеч по-добре я реализира като програма от самата „столетница“, гарантирайки тайната на плащанията, както и тайната на собствеността. 

БСП е длъжник на Костов, 

който стартира с деморализация на социалната идея, а Сергей Станишев впоследствие чрез олигархията роди дестабилизацията. Накрая дойде Пламен Орешарски и докара чрез „Кой“ деградацията в БСП. 

Ало, БСП, за коя социална идея, за коя висша политика става дума сега? Понеже левицата е пред конгрес, който ще предизвика проблеми в тежък лидеров план. Корнелия Нинова трябва да бъде оставена на мира. Тя беше започнала нещо важно и каза на другарите много жалки истини, които можеха да доведат до истинската промяна с прагматика към социалната идея. Досега в БСП само се демагогстваше със социалната идея, а водачите ѝ богатеят и се кичат с охолността за сметка на ония, които заблуждават. Казвам го като ляв политически последовател, не допуснал промяна нито на възгледа си, нито на убежденията си. 

Партията закри модерната европейска социалдемокрация в България, за да устрои днешната покварена и фалшива БСП. Това стана с деморализацията и лансирането на случайни фигуранти за министър-председатели. Случаят със Станишев е поразителен и фрапиращ не само за Георги Първанов. Защо му беше нужно на президента да рискува толкова много? Той все още не знае много неща за Сергей. Дано в най-скоро време разбере всичко, защото раждането на олигархията и особено резултатът от приватизацията през 2008-2009 г. скоро ще го учуди доста. Ако Шрьодер не беше препоръчал Станишев, а Първанов да го лансира и реализира в България, нямаше да се допусне това огромно нагнетяване на омраза към богатите хора сега. Щеше да има друг тип средна класа и разпределение на социалната база – частни болници и социално и здравно обслужване. Без Станишев кръгът „Капитал“ и темата „Прокопиев“ днес нямаше да съществува, нямаше да има правителство на Орешарски и реализация на крайната наглост на Ахмед Доган.
Заради президента на ПЕС сега има толкова богати хора, които замениха 12 000 дка от най-важните земи в България срещу жълти стотинки. Ако го нямаше Станишев, българското земеделие нямаше да има онези латифундисти, които да притежават повече от 10 000 дка земя. Той нямаше да бъде шеф на ПЕС, а БСП щеше да бъде далеч по-дисциплинирана и социалдемократизирана в другата европейска среда. Изобщо печалбарството в БСП обърка всички възможни теории, разбирания и трактовки за живия капитализъм и реалния социализъм.

Сигурен съм, че и Чърчил би се възхитил на прагматиката на БСП. Приживе той бе заявил еднозначно: „Социалистите считат за порок печалбата, а аз определям за порок загубата“. Не е вярно. Социалистите от БСП вече са единогласни с Уинстън Чърил. Те наистина твърде много обичат само печалбата, особено ако е чиста, т.е. без разходи, подарена от Станишев и отнета от държавата. Президентът Първанов елементаризираше през погледа си бившия премиер заради неточната и неясна оценка и грубо подценяване на фактите около избраника си. А тя идваше не от другаде, а от самия Румен Петков, от който той впоследствие пострада най-много. 

В периода 25-28 септември 1996 г. Андрей Луканов се срещна на юг от Солун в открито море с президента на САЩ Джордж Буш-старши. На тази среща се прави пълен анализ на очаквания фалит в България и вариантите за действия. След срещата се споменават две имена – моето и това на Румен Петков. Ракурсът е дублирането на някои идеи, в които плевенският кмет и аз, като главен ревизор на БНБ, е трябвало да бъдем известени. След 5 дни Луканов бе убит, а Румен Петков вероятно е забравил за това. Той блокира БСП заради власт и тя бе елементарно подценена. 

Що се касае до Румен Петков като вътрешен министър, сега всичко е ясно. Той трябваше да спре новобранеца Станишев в раздаването и подаряването на собственост в България на онази нагла и нова олигархия. Така щеше да спаси и БСП заради лявата идея, и самото ѝ политическо израждане. Докато Ангел Солаков бе уволнен като вътрешен министър по заповед от Изток, Румен Петков бе свален от поста по нареждане от Запад, по искане именно на Сергей Станишев. Вместо Петков да детронира бившия премиер, той го удави в историята за сметка на БСП. Бившият вътрешен шеф беше представян като пагубен за МВР от Станишев и това бе аргументирано на Запад като парадокс на министерстване. МВР загуби ореола си на най-силната военизирана държавна единица и вместо Петков да промени стила си чрез подкрепата на Първанов, Сергей го ликвидира. Той целеше да запази паритета си в БСП завинаги, за да може да се ползва постоянно от това и го направи. „Столетницата“ загуби политически, организационно и лидерово, защото новата олигархия се изроди в цинизъм и наглост, която 

доведе държавата до третата фаза – до деградацията 

Най-големият проблем на БСП в момента няма нищо общо с избора на Корнелия Нинова и нейната прагматика. Тя ще си носи кръста до край и може би ще бъде представяна като в позицията на „Бандата на четиримата“ в Китай през 1976 г. Но тук ги няма нито Хоа го Фън, нито Дън Сяопин, нито Джоу Ен Лай, а само червени барони, които гледат на политбюро на БСП като на пешки изпълнители, а не като на перфектни офицери от шахматната политическа дъска. От Корнелия зависи дали ще се поклони на някой си „Ивайло“, или ще направи още по-рязък опит за промяна на БСП. Фундаменталният проблем на БСП е грешният модел на първоначалното натрупване на капитала в България от  1994-2009 г. 

През тези 15 г. по детайлна програма на БСП се реализира цялата приватизация, разграбване, замяна на земи, раждането на латифундисти и тоталното деструктуриране на производствените мощности. Като добавим и всичко онова, което стана през 2013-2014 г. чрез Станишев, утопията на Орешарски, схемата „Кой“ и умишления фалит на КТБ с огромните загуби, филмът за БСП се допълва. Днес в Румъния чрез държавата и кооперациите се управляват 49,7% от стопанството, а в България – само 9%. Това води нашата държава до патова ситуация. Омразата към политическата класа е огромна. Доверието към парламента е 9%, а към прокуратурата – 5,5-6%, което е срив по вертикала на съдебната система. Устойчиво се приближаваме към тежък, извънреден конфискационен закон. Убеден съм, че 

този крадлив капитализъм не може да успее в България

 повече. Ще трябва непременно на много места да се уточни в детайли мястото на държавата, нейната сила и надмощие над наглата олигархия. 

Преходът в България трябва да бъде преосмислен, далеч по-точен, по-социален и по-ангажиран от държавата. Червените барони тепърва да се научат да приемат по-спокойно контрола по собствеността им и да видят в БСП другата партия, а не само партията-майка, защото иначе отива в историята. Време е лидерите на „столетницата“ да се замислят и да изследват най-важния проблем относно личностния прототип на членската маса. Много от тези хора вече 30 години членуват в провинцията в БСП. Започнаха като прекрасни мечтатели, а днес вече много от тях са изпълнени с омраа към всички. Мислете в БСП за това, а не за вълненията, утопията или мераците на Станишев и неговите лансатори. Фантазиите на обкръжението „Сергей“ никога не са довели до успех в България, до икономическа и търговска изгода за държавата. Неслучайно Татяна Дончева наскоро заяви: „БСП трябва да плати цената на ерата „Станишев“, която за България вече е в историята.