България днес чества 140 години от освобождението си от османско иго. Националният празник ще бъде отбелязан с богата програма във всички градове на страната с различни събития и прояви.

Честит празник, българи!

По традиция кулминацията на празника е тържествената церемония в подножието на връх Шипка, а вечерта на площад „Народно събрание“ ще има тържествена заря-проверка.

В 10.00 часа в храм-паметника „Рождество Христово“ в град Шипка ще бъде отслужен благодарствен молебен от българския патриарх Неофит и руския патриарх Кирил. Ще присъстват председателят на Народното събрание Цвета Караянчева и президентът Румен Радев.

След това предстои официалната церемония в подножието на върха, превърнал се в символ на Освобождението.

В 11.00 часа на тържествена церемония пред паметника на Незнайния воин в столицата ще бъде издигнато националното знаме.
Историята на най-невероятния златен медал на Зимна Олимпиада
Gong.bg

По повод Националния празник в 12.00 ч. ще се извърши тържествена смяна на почетния гвардейски караул пред официалния вход на сградата на Администрацията на президента.

В 18.30 часа ще започне тържествената заря - проверка на площад "Народно събрание" в София.

Историята на тази дата ни връща към далечната 1878 г., когато е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, с което се слага краят на Руско-турската война от 1877- 1878 г. Датата 3 март слага начало на Третата българска държава.

Санстефанският мирен договор е подписан в градчето Сан Стефано (дн. Йешилкьой) от граф Н. Игнатиев и Ал. Нелюдов от руска страна, и Сафет паша и Садулах бей - от турска. Договорът е предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Постановленията за България се съдържат в членовете от 6 до 11 и в член 19.

Съгласно тях България се учредява като автономна, но васална държава с граници, които обхващат с малки изключения почти всички земи в европейската част на Турция, населени с българи. Общата й площ възлиза на повече от 170 хил. кв. км.

Тя има редица права, включително и да иска признаване и от други страни извън подписалите Санстефанския мирен договор, както и правото на международни търговски отношения и на търговски представителства; да сключва търговски, финансови и административно-правни договори със съгласието и одобрението на сюзерена Турция или на попечителя Русия по време на преходния период, както и да има собствена войска и полиция.

За първи път Трети март се чества през 1880 г. - две години след Освобождението - като Ден на възшествието на престола на император Александър Втори. Две години по-късно - през 1882 г., Държавният съвет приема "Списък на неприсъствените дни в Българското Княжество". В него за първи път е записано, че денят 19 февруари се чества като ден на "Заключаването на С. Стефанский договор".

Неупоменаването на император Александър Втори се обяснява с факта, че през 1881 г. той е убит и е наследен от неговия син Александър Александрович. Съгласно Указ 78 от 31 декември 1887 г. се одобрява списък на неприсъствените дни в България. В него денят 19 февруари се отбелязва като ден на "Освобождението на България".

През 1911 г. е приет нов Закон за празниците и неделната почивка, но и в него 19 февруари продължава да фигурира като ден на "Освобождението на България". Този закон остава до октомври 1951 г., когато официално е отменен от Кодекса на труда.

С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. събитията от 19-ти и 20-ти век се преизчисляват, като към датата съответно се прибавят 12 дни за 19-ти в. и 13 дни - за 20-ти век. Денят 19 февруари 1878 г. стар стил, става 3 март по нов стил. За първи път по новия стил 3 март е честван през 1917 година.