Чиновниците да се трудят по 40 часа седмично, като сами си определят по колко часа на ден и кога да отиват и да си тръгват от работното място. Това предложи социалният министър Ивайло Калфин по време на дискусия „Жените в управлението - европейски предизвикателства”. Според него трябва да се увеличи гъвкавото работно време на администрацията и да се приложи моделът за работното време на еврочиновниците. Той даде пример с Европейския парламент, където администрацията работи по 38 часа на седмица, като всеки сам решава в колко часа да отиде и да си тръгне.

В България през 2012 година беше въведено гъвкаво работно време на чиновниците в интервала от 7.30 часа до 18.30 часа. Тогава обаче беше разписано и задължението служителите да са на бюрата си от 10 часа до 16 часа. Останалите 2 часа могат да отработват, когато решат, но не преди 7.30 часа и не по-късно от 18.30 часа.

Според Калфин с по-гъвкавото работно време хората ще могат по-лесно да съчетават отглеждането на децата си и вземането им от градина или от училище със служебните си задължения. Вицепремиерът уточни, че в случая става дума и за двата пола, а не само за жените. „40% от шефовете на дирекции в социалното министерство са дами, а общо в администрацията му те са над 50%”, отчете Калфин. Данните на Евростат за 2013 година обаче сочат, че 73% от чиновниците у нас са дами.

„30% от общинските съветници в България са жени и само 11% от кметовете. 20% от депутатите в родното НС също са от нежния пол, а в ЕП те са 33% от българските представители. Половината от вицепремиерите у нас са жени, както и една трета от министрите”, констатира Калфин по време на дискусията за жените в управлението. При магистратите обаче дамите имат превес - те са две трети от общия брой. Социалният министър каза още, че до средата на годината ще внесе законопроект за равенство на половете в парламента, а до края на годината очаква той да бъде приет.

Проучване на „Евробарометър” по темата показва, че 37% от българите смятат, че жените и мъжете не са равнопоставени. За сравнение, на това мнение в ЕС са били 62% от запитаните. 43% от българките смятат, че не са равнопоставени на мъжете, докато само 30% от представителите на силния пол споделят това мнение. Най-дискриминирани у нас се чувстват жените между 25 години и 39 години, показва още проучването.

Анкетираните смятат, че най-често могат да се сблъскат с насилие срещу жени. Половината българи са посочили това като проблем №1. На второ място е по-ниското заплащане на жените спрямо мъжете за една и съща работа. 41% от българките смятат, че може да се сблъскат с това, при 34% от мъжете. Третият проблем у нас, свързан с неравенството, са по-ниските пенсии на жените. Всяка четвърта българка смята, че ще получава по-малко пари за старини в сравнение с представителите на силния пол. „Жените у нас получават по-ниски пенсии от мъжете, защото се пенсионират по-рано, имат по-малко години трудов стаж и са получавали по-ниско заплащане”, обясни Калфин.