Един служебен министър на здравеопазването може да направи доста поразии, тъй като голяма част от важните въпроси в здравната система са разписани в подзаконови актове, тоест са в неговите ръце и може да ги мени. Не му е необходим парламент за това нещо. Това каза за БНР председателят на Центъра за защита на правата в здравеопазването д-р Стойчо Кацаров.

Той определи липсата на парламент, който да одобри промените в закона, като недостатък, но и предимство, тъй като служебният министър няма да има "опекуни над главата си" и няма да бъде ограничаван от интересите на политическите партии.

Кацаров счита, че един служебният министър има възможност да реформира клиничните пътеки.

Клиничната пътека не бива да е лесна за изкачване. При нас, според мен, по-скоро проблемът идва от това, че тя е лесна за изкачване, отколкото, че е невъзможна за покриване. Министърът издава Наредба номер 2, която съдържа в себе си основния пакет от услуги, гарантиран от НЗОК. Чрез наредбата той може да измени както броя, така и вида на клиничните пътеки. Може и да направи нещо дори по-важно – за значителна част, от дейностите, които в момента са адресирани за изпълнение само към болниците, да се даде възможност да бъдат изпълнявани в извънболничната помощ. Например, всички очни заболявания могат да се лекуват в структури от извънболничната помощ. От медицинска гледна точка не е необходимо да имаш болница, за да правиш каквото и да било лечение на око. При нас обаче това не е така! Последицата от това, че е записано в нормативни актове, че се лекува само в болница, води до там, че има над 40 очни болници в страната, които практически не са болници в истинския смисъл на думата, но са принудени административно, а не от медицинска гледна точка, да се регистрират като болници. Това е в ръцете и на служебния министър. Той може да го измени, коментира експертът.

Министърът може да отмени и медицинските стандарти, коментира Кацаров, според когото част от тях пречат на системата, тъй като не отговарят на изискването да са стандарт за качество.

Тези стандарти са пълни с количествени показатели – за брой персонал, за брой операционни маси, брой легла, височина на стаите и подобни. В много от случаите някой национален консултант е описал своята собствена клиника, в която работи. Преследвани са други цели, а не повишаване нивото на здравно обслужване. Основната цел, тя не е тайна за никого, беше, чрез поставяне на такива много високи изисквания, ненужни от медицинска гледна точка, да бъдат закрити голяма част от общинските болници и по-малките частни болници, тъй като се предполагаше, че нямаше да могат да отговорят на тези изисквания.

Преди 2010 година нямаше медицински стандарти. Аз не мисля, че системата работи по-добре след въвеждането им. Напротив! Смятам, че разходите на болниците нараснаха само в резултат на въвеждането на тези медицински стандарти.

Служебният министър може да коригира и Националната здравна карта така, че да съдържа данните от областните здравни карти, както предвижда законът, обясни Кацаров и даде пример от последния месец.

Всички знаем за случая в Хитрино, за грипната епидемия. Болниците са изправени пред невъзможност да приемат пациенти, защото според Националната здравна карта те имат фиксиран брой легла. Когато има по-голям наплив от пациенти, те фактически имат кревати и свободни помещения, където могат да ги настанят, но Здравната каса не им ги признава, защото според Здравната карта тези легла не могат да съществуват. Получава се един пълен абсурд!

Пръстовият идентификатор е въведен с решение на МС и може да бъде отменен с промяна на постановлението на МС, коментира още Кацаров. Според него решението на Върховния съд е достатъчно категорично, за да не оставя съмнение как ще се произнесе и втората инстанция.

Кацаров оцени като един "от малкото хора, които са подготвени", спряганият за служебен министър Илко Семерджиев.