„Има протести, които са фокусирани върху определен проблем, както и такива, които са общи и са с послание на нетърпение към правителството. В тях хората не знаят какво и как точно трябва да се промени, но казват, че повече не могат да търпят. Тези протести обикновено са плашещи, особено ако са масови. Те са директно предизвикателство за властта, която в подобни случаи няма как да реагира. Правителството не може да каже, че ще увеличи парите за децата с увреждания, защото тези протести не искат нещо такова, а „смяна на системата“. Всъщност тези хора искат смяна на правителството“. Това заяви пред „Дарик“ политологът Даниел Смилов. 

„Намираме се в особена ситуация. Зачестяват протестите от най-различен вид. В масовите демонстрации участват хора с най-различна мотивация и дневен ред. Натрупването на протестите е ясен сигнал за политическата нестабилност. Макар че стабилност за България означава през следващите 3 месеца да нямаме избори, макар че всички казват, че това е малко вероятно. Разбира се, в подобна ситуация винаги има хора, които искат да ловят риба в мътна вода. В част от протестите виждаме стратегическа милиционерска организация с изпращане на ударни отряди на определени места в страната. За мен това издава факта, че някои хора може би имат и друг дневен ред“, коментира Смилов.  

„Проблемът е, че всяка седмица в правителството ставаме свидетели на скандали. При патриотите е ясно, защото имаме три типа проблеми – Валери Симеонов, Волен Сидеров и Красимир Каракачанов. Партия като ВМРО, която трябваше да е „синя каска“ в коалицията, беше въвлечена в скандалите с даването на българско гражданство. Ние не знаем къде са тези хора, които са го получили и какво правят в момента, а освен това са прибирани пари по време на този процес“, каза още политологът. 

„Евроизборите ще бъдат индикатор за това, каква е подкрепата към управляващото мнозинство. По-интересно обаче е какъв индикатор ще бъдат за бъдещето на Европа. Засега има данни, че националистите ще имат ръст в данните си, но е важно с колко и каква конфигурация ще имаме в Европейския парламент. Изключително е важно да има стабилност в ЕС, защото като държава в периферията сме уязвими от турболенция. Дори да си отиде Ангела Меркел, Германия ще продължи да се развива. Никой не се притеснява във Великобритания, че либералната демокрация ще изчезне и ще дойде някой като Виктор Орбан или Владимир Путин на власт. Когато говорим за държави като България, Румъния, Унгария и Полша, такива притеснения за съжаление има. Не искам да разпалвам катастрофални страхове, но все пак тези над национални гаранции на НАТО и на ЕС са от изключителна важност. Затова тези избори са важни за нас. Притесняваме това, че напоследък все повече политическите партии се използват, за да убеждават хората и да им вдъхват самочувствие. Това е новият тип национал-патриотизъм. Това не е само явление в България, а и в много други държави с утвърдена демокрация – политиците да вдъхват самочувствие на хората. В това няма лошо, но партиите трябва да има и други функции, например образователни“, посочи Даниел Смилов. 

„Бойко Борисов призова финансовия министър Владислав Горанов да даде някакво обяснение за имота, в който живее. Скандалът е голям, но трябва да изчакаме да видим какво ще каже прокуратурата. Вече се повдига въпросът за етиката ни в политическата класа. Имам съмнения, че Владислав Горанов не е единственият политик, който ползва коли и апартаменти. Това е бомба, която цъка под кабинета, защото Горанов е един от ключовите министри. В същото време политиката за ограничаването на старите автомобили не би трябвало да предизвиква скандал. В Албания например ще се забрани вносът на стари коли. Реформата на гражданската отговорност също повдига резонни въпроси“, категоричен е Смилов. 

„Гледах и двете интервюта в „Шоуто на Слави“ – с Бойко Борисов и със Сотир Цацаров. Те повдигат различен тип въпроси. Слави Трифонов изглеждаше резигниран, като човек, който още малко и щеше да излезе от студиото. Той очевидно нямаше някакъв видим интерес и беше като трансмисия, която предава въпроси, които хората задават. Нямаше обаче задълбочаване след отговорите и чисто журналистическо усилие. Когато говориш със специализирани органи като прокуратурата, трябва да вникнеш в това, какъв е проблемът, да има натиск към събеседника. При Борисов разговорът мина гладко, но със Сотир Цацаров Слави нямаше никакъв шанс. Или не се беше подготвил, или не искаше да задава трудни въпроси. Не знам кой имаше полза от подобно упражнение, което не произведе кой знае какъв ефект за Борисов и Цацаров, защото не излязоха като големи победители или герои, защото срещу тях нямаше натиск. Очевидно разговорите не са от полза и за бъдеща политическа кариера на Слави Трифонов, защото не стоеше като политик и дори като човек с гражданска позиция, а като водещ, който препредава въпроси. Всъщност се оказва, че в нашата политика може да влезе всеки, дори и Слави Трифонов. Мая Манолова е другият играч с потенциал, но въпросът е с потенциал за какво? Вече е отминал моментът на партиите, които идват, помитат всичко и печелят мнозинство. Нито Мая Манолова, нито Слави Трифонов са фигури, които могат да генерират много гласове. Те по-скоро могат да играят ролята на Николай Бареков и на Веселин Марешки, които влязоха в парламента, за да играят спомагателна роля, която да обслужва интересите на други играчи“, допълни специалистът по сравнително конституционно право. 

„Правителството има един фактор, който го стабилизира – това е Корнелия Нинова. Тя като че ли еднолично крепи правителството, защото не може да демонстрира някаква смислена алтернатива. Тя взе проблематичните черти на кабинета и ги засили с надеждата, че патриотизаията ще има път напред. Хората гледат какво се случва в момента и виждат, че ако тя дойде на власт, нещата ще се влошат в проруска линия. Темата за предсрочни избори е 50 на 50, защото ситуацията в момента е трудно предвидима в следствие на скандалите в партиите. До евроизборите правителството ще издържи, но не бих се ангажирал с твърда прогноза“, каза още Даниел Смилов.