Депутати от различните групи използваха началото на днешното извънредно заседание да отбележат 1 февруари - Деня за почит към паметта на жертвите на комунистическия режим. Но вместо респект и спокойствие, напрежението между различните партии в НС ескалира по време на бурен дебат за комунизма и антикомунизма. 

"Народният съд изби учени, военни, депутати, министри, царски съветници и други", върна лентата депутатът от Реформаторския блок Димитър Шишков. Той напомни за смазваните до смърт инакомислещи хора, червения терор след 9 септември, лагерите в Белене, Скравена и други. Попита и кой е виновен за избиването на интелигенцията, какъв е точният брой на жертвите, как точно са действали така наречените освободители след 9 септември 1944 година.

Трябва да почетем всички невинни жертви независимо по кое правителство са дадени - монархическо, републиканско или комунистическо, заяви и Георги Кючуков от АБВ. И добави, че тези хора са загубили живота си заради идеите. Той припомни жертвите на Народния съд, на Деветоюнския преврат. "Не трябва да прокарваме нова разделителна линия. Трябва да бъдем толерантни за своите виждания", призова Кючуков.

"Не всички жертви са невинни", отговори му Янаки Стоилов от БСП. Според него четенето на историята не може да е извинение за днешната действителност. Ще трябва да бъдат издигнати два монумента – единият – паметник на глупостта, а другият– паметник на подлостта и на предателството, коментира още Стоилов.

По думите му опитите днешните проблеми на България да бъдат обяснявани главно с това, което е станало и не е станало предишните десетилетия или в изминалите години, звучат като самооправдание от всеки, който иска да намери в тях главното обяснение. Стоилов заяви, че опитите на една противоречива дясна формация да намери легитимация, постоянно занимавайки се с историята, показва неспособността да се отговори на днешните проблеми.

"Да, имало е жертви, но тук трябва да кажем, че не всички жертви са невинни, защото, когато вие говорите за антифашистката съпротива от 1941 година до 1944 година, не трябва да пропускате, че този период започва още през двадесетте години и когато се говори за народния дом на насилието, трябва да се има предвид, че този дом, който е конфискуван от тези, които са го изградили със собствените средства, после е бил мястото, където мнозина от тях са били измъчвани, бити и убивани", каза още Стоилов.

Според него поставянето на тези въпроси са опит за създаване на нови биографии от хора, които не са показвали завидна съпричастност и желание да се противопоставят на несправедливостите или репресиите, а някои от тях удобно са пребивавали под крилото на своите близки и семейства, които тогава много повече са държали да се изтъкват като съпричастни към съпротивата на българския народ срещу фашизма. "И след като техните близки и роднини са направили успешна кариера, повече или по-малко, те побързаха да облекат демократичната мантия след промените, някои от тях да сменят по няколко партии, да имат всякакви актуални превъплъщения и винаги да бъдат на място, по-близко до властта", каза още Стоилов.

Добави, че това днес са голяма част от моралните съдници на българската история, затова използвайки факта, че все по-малко са тези, които имат възможност и право да говорят по тази тема - като наистина пострадали, като хора, които последователно са поддържали поведение, което им е коствало не само несгоди, а понякога и тежки загуби - те се явяват новите морализатори на българското общество. "Ние искаме да бъдем от тези, които да издигнат съзиданието, които наистина да отдават необходимото уважение на всички хора, които са се борили за своите идеи, които последователно са ги отстоявали, които са допринесли за добруването и независимостта на българския народ. Това е днес голямата поука от всички исторически дати", завърши Янаки Стоилов.

Росен Петров от БДЦ призова, въпреки трагедиите и жестокостите, днес обществото и политиците да се обединят.

Станислав Анастасов от ДПС призова "да помним, да почитаме и да не ставаме жертва на старите капани от миналото, но и да не попадаме в новите". За нас почитта и признателността не са просто въпрос на политическо самоопределяне, още по-малко въпрос на ограничаване, напротив за ДПС това е въпрос на национално самосъзнание и е важна част от политическата и гражданска памет. Вярваме, че именно тази памет определя бъдещото поведение на българската нация и е ред за демократичността и нормалността въобще, заяви още той. По думите му възрастните и младите хора знаят, че недемокрацията не се побеждава с агресия, а само с демокрация и памет.

"Още от времето на Освобождението виждаме, как тоталитарното отношение в комбинацията на избор и на памет бързо кара жертвите и насилниците да си сменят ролите и елитът на българската

нация циклично да бъде подложен на репресии и реваншизъм", заяви още Анастасов и допълни, че това носи още страдания и разделения и противоречия в българското общество.