Депутатите гласуват днес промени в Наказателния кодекс, те предвиждат затвор от 2 до 5 години за разпространител на информация за банки, която може да доведе до паника сред хората. Когато с разпространяването на такива сведения са причинени значителни вреди на други хора или са получени значителни неправомерни доходи, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от 5 хил. до 10 хил. лв.

Всички вложители в КТБ пък могат да заведат дела срещу БНБ и държавата, заради невярната информация, която на няколко пъти бе разпространявана за състоянието на банката, и по сегашното законодателство. Това съобщи "Правен свят" като се позовава на мнението на юристи. Държавата и БНБ са изцяло виновни, защото: лъжеха, че КТБ е в перфектно състояние; със забавяне допуснаха и с действия създадоха паника сред вложителите, които изтеглиха към 1 млрд. евро, помпаха изкуствено и специално КТБ, оказа се, че "Банков надзор" не е осъществил контрол върху дейността на КТБ и е допуснал раздаването на кредити на подставени лица и офшорки, свързани със собствениците. Това са умишлени действия, които предполагат възможност за завеждане на дела срещу БНБ и държавата от вложителите на КТБ, твърдят юристите.

Те изхождат от предпоставката, че надзорната дейност на БНБ и нейните длъжностни лица върху банковия сектор представлява административна дейност. А държавата носи отговорност за вредите, причинени на гражданите и юридически лица от тази дейност, включително отговаря и за бездействията на нейните административни органи и техните служители.

Съгласно специалния Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) исковете за вреди, причинени от бездействия на администрацията, се гледат по реда на Административнопроцесулния кодекс (АПК). Кодексът поставя като предварителна абсолютна процесуална предпоставка за завеждане на делото изискването първо административен съд да е отменил незаконосъобразния административен акт на съответния орган. В случая обаче става въпрос за бездействие на администрацията, спрямо което не може да се приложи изискването за предварителното му обявяване за незаконосъобразно. Тогава би следвало инцидентно да се установи незаконосъобразността на бездействието в обезщетителното производство.

Дали в случая ще се тръгне по реда на ЗОДОВ като lex specialis, или по общия ред на ЗЗД, е дискусионен процесуален въпрос, който изисква задълбочен анализ и си заслужава да бъде обсъден. Съгласно чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Държавата съответно ще отговаря за бездействията на нейната администрация и длъжностни лица. Като според специалисти, следва ясно да се дефинира неправомерното действие на конкретно длъжностно лице (деликт), за което държавата би следвало да носи отговорност по силата на чл. 49 ЗЗД.

При всяко положение обаче, при подобен род дела съдилищата следва да се въздържат от евентуалната процесуалната въртележка, в която да си препращат делата и да отказват да ги разгледат поради наличие на друг съдопроизводствен ред, коментират юристи, сблъсквали се неведнъж с порочната практика на българските съдии в това отношение. Споровете за подсъдност само биха демонстрирали, че съдът се страхува да се произнесе и да реши наболял въпрос с важно обществено значение. А това би било отказ от правосъдие.

В допълнение, следва да се добави и още един нов иск за българската правна система, за който "Правен свят" вече писа, а именно - иск за реализиране на извъндоговорна отговорност на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС. Ако се установи, че със свои действия или бездействия БНБ пряко е нарушила европейското законодателство, това ще е още един метод за защита на българските граждани и юридически лица, директно произтичащ от чл. 4, § 3 от ДФЕС и от решенията по делата Francovich и Kobler.