В България страдаме от силен дефицит на легитимност на изборния процес. Всяко Народно събрание посяга на предизборните правила. Четвърто поредно мнозинство го прави, а това е пагубно, защото продължава да руши легитимността на изборите и показва на избирателя, че изборните правила се правят в интерес на управляващите. Тази теза изрази в предаването "12+3" на БНР социологът от "Галъп" Димитър Ганев преди предстоящото гласуване в пленарна зала на подготвените от правната комисия в парламента поправки в Изборния кодекс. 

Според Ганев предсрочни парламентарни избори в момента може да предизвика единствено ГЕРБ, защото никоя друга политическа сила няма интерес от такива избори. ГЕРБ може да се чувства доста по-комфортно в следващ парламент, защото някои партии няма да влязат, а други ще бъдат с по-малка относителна тежест. "Няма съмнение, че оформящият се еднополюсен модел с гравитиращи около основната политическа сила малки партии все повече превръща външните битки във вътрешни. Голямата битка започва да влиза вътре в партията", смята Димитър Ганев.

В коментар за промените в изборните правила социологът направи пряка връзка между задължението за гласуване и графата "Не гласувам за никого", подчертавайки, че не можем да задължим избирателя да гласува, без да има възможност да не гласува за никого.

"Хем си изпълнил гражданския си дълг, хем не си гласувал за никого. От това печелят мобилизираните, дисциплинирани електорални тела", посочи Ганев.

Според него, една от добрите новини около Изборния кодекс е забраната да се публикуват социологически проучвания по време на предизборната кампания. По думите му, в рамките на предизборната кампания се появяват агенции-фантоми, които се опитват да влияят върху общественото мнение в дните преди вота и нарушават репутацията на цялата гилдия, защото всички агенции попадат под общ знаменател.

Дни преди изборите почти всички агенции огласяват последните си сондажи, които хората погрешно разчитат като прогнози и това без съмнение влияе върху общественото мнение – така Ганев аргументира подкрепата си за въвежданата промяна. По думите му, ако с тези последни проучвания социолозите не са "познали" резултата, започва да се говори за плащане от политически партии на определени социологически агенции и за манипулации.

Като друга положителна промяна в изборните правила Ганев открои промяната на броя на членовете на общинската избирателна комисия от 19 на 39.