Главният секретар е длъжен да знае за подслушванията. Това че няма негов подпис, не означава, че не е информиран. Това заяви председателят на „Движение 21” Татяна Дончева в ефира на БТВ.
„Лазаров показва несъстоятелност на престоя си на този стол, който БСП поддържа. Именно те му създадоха законови възможности. Написаха се преходни разпоредби, чрез които се промени и Наказателния кодекс. Когато се писаха, нямаше юристи. В момента никой не могат да пипнат.” разясни Дончева.
„Трябва да питате цялата китка на БСП как и защо се даде възможност да се подслушва цялата администрация. Йовчев и другите около него имат един инструментариум чрез който се правят разкази с неочакван край. След като едни лица са заемалидържавни постове и са знаели за Писанчев, „Галерия” и т.н защо са допускали тези лица да се появят на същите места в комисиите.” попита тя.
Тези хора работят по този начин. Прилагането на закона е въпрос на човека. Те са лица с такъв манталитет. Крайно време е държавното ръководство да види как се обучават кадрите. В послните месеци полудява служители от бившето РУМНО, когато им казаха, че законът трябва се спазва и те трябва да предадат архива. Битката не е за разкриване на чуждите агенти, а за скритите там агенти да останат в сянка – това е последното им убежище. Тези хора до момента не са дали нито едно предложение за актуалната национална”, завърши Дончева.
Още от България
ДБ настоява управляващите да оттеглят кандидатурата на Асен Меджидиев за подуправител на НЗОК
"Да предложат истински реформатор, който в тази тежка ситуация с бюджета да направи така, че НЗОК да не се източва"
Борисов след доклада за РСМ: Евродепутатите показаха, че няма да допуснат злоупотреба с европейските договорености
"Българската позиция остава ясна и категорична - българите трябва да бъдат вписани в Конституцията на западната ни съседка, за да може тя да започне своя преговорен процес по същество"
Божидар Божанов: Борисов и Пеевски са приклекнали под парламентарните банки, но това не означава, че ...
Той посочи, че от ДБ настояват за отваряне на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет чрез допускане на кандидатури от организации извън парламентарно представените партии