Първото заседание на КСНС при президента Радев ще остане завинаги в тайна от българското общество. Така са се разбрали по предложение на Волен Сидеров. Едно обаче е безспорно – обвити в комфорта на обета за тайната, президент, премиер, министри, специализирани служби, политически лидери са обсъдили и темата за уседналостта през призмата на митичните рискове за националната сигурност на Р България, които идват от българските граждани с право на глас в Р Турция. Уседналост не за местни избори (тя е въведена отдавна), а собствено за национални избори – за президент и НС. Това, че всяко ограничаване на изборни права, особено за национални избори, е противоконституционно, е последна грижа на членовете на КСНС. Това, че не може да се решават въпросите на сигурността за сметка на конституционните права на българските граждани, също. Няколкото десетки хиляди гласа на български граждани в Турция са толкова „голям риск“, че те трябва да бъдат безкомпромисно елиминирани, ако е необходимо, и остракирани. И най-изумителното в случая е, че този антиконституционен, позорен подход е възприет с консенсус, по признание на самия президент. Президентът дори благодари на всички участници за това конструктивно съгласие. Понеже консенсус означава пълно съгласие, явно и ДПС са казали „Да“. Иначе ще излезе, че президентът лъже за „консенсуса“. 

Очевидно в този случай Радев не лъже. На това тайно заседание ДПС в „заедност“ с крайните националисти на принципа „ако няма да гласуват 100% за нас, въобще не трябва да гласуват“, са предали нашите съграждани в Р Турция. Не им стиска обаче да го заявят явно и на глас, защото са двулични. Дори за парлама ще се показват като защитници на човешки права. Преди две седмици на КСНС при президента ДПС участва в приемането на обща политическа позиция за уседналостта, а днес лицемерно ни поднася Закон за премахване на ограничението до 35 секции за гласуване в държавите извън ЕС. Не е трудно да се прогнозира, че при парламентарни дебати дори ще бъдат фалшиво и кресливо „против“ текстовете за уседналостта и другите ограничения на избирателните права, защото знаят, че тези текстове и без това ще минат заради постигнатото при президента общо съгласие. 

Това е политическа подлост! Броят на секциите е безспорно важен, но той губи смисъл, ако избирателното право е отнето чрез въведена уседналост. 

В КСНС е постигнато пълно съгласие, освен Избирателният закон, да се промени и Законът за вероизповеданията. Първите стъпки са вече налице. Служебният Кабинет, назначен от президента Радев, едностранно денонсира (отмени) Спогодбата с Р Турция за финансиране на мюсюлманското вероизповедание пак с мотив „рискове за националната сигурност“, без да осигури алтернативно финансиране от страна на българската държава. И тук участниците в КСНС, особено ДПС дължи тежки отговори, защото вече трети месец мюсюлманските духовници са без заплати. Нека да припомним, че тази Спогодба е подписана от правителството на Иван Костов точно с мотив да се официализира финансирането, за да не се извършва то от нерегламентирани и крайно опасни източници като Фондацията на Фетхуллах Гюлен, която беше основният донор на трите средни общообразователни духовни училища. 

Костов, за разлика от днешните управници и пишманопозиционери, е знаел, че официална Спогодба не може да генерира рискове за националната сигурност. Проблемът на българската държава днес е тежката й зараза с националпопулизъм и ДПС не само не е опозиция на тази зараза, а е един от нейните проводници под маската на обединителния патриотизъм. Обединителни и обединени патриотари се побратимиха още преди изборите с издигането в листите на ДПС на знаковите фигури от Атака и НФСБ Слави Бинев и Камен Петков. 

Тоест заедността на ДПС е завера. Останалото е камуфлаж и лицемерие.