Все още няма още консенсус за минималната работна заплата. Аргументите и на двете страни – работодатели и синдикати, се запазват. Основен индикатор е реалната работна заплата.

Минималната трябва  да е около 50% от нея. Това е истинският ориентир”, каза Пламен Димитров в студиото на „Денят започва”.
В тази посока следва да се търси консенсус, смята синдикалният лидер.

Има видимо движение нагоре на заплатите, средният доход върви нагоре заради ръста на заплатите. С над 10% е увеличена средната работна заплата. По данните на НСИ средната е минала 1000 лева.
Реалната средна заплата обаче е 700-800 лв., отбелязва Димитров.

Освен това, заплатите извън София са с по 100, 200 лв. по-ниски, което важи и за квалифицирани дейности.
Това са основните фактори за продължаващата емиграция, по 5000 на ден, констатира Димитров.
906 000 българи в трудоспособна възраст са вън от пазара на труда, посочва лидерът на КНСБ. Това се лекува само ръст на доходите.
След ризата икономиката започна да се преструктурира.

Текстилното производство и производството на облекло и обувки са загубили  една трета от заетите лица.
В сферата на информационното обслужване и технологии има ръст на заетостта – над 70 000 души в тази сфера. Имат свой синдикат, но се оплакват от стрес.
През 2016 година около 300 000 фирми са заработили  20 млрд лева печалба.
Затова в повечето сектори има реални предпоставки а по-високи заплати.

За хората на държавна издръжка има визия само за учителите. За останалите – администрация, военни, артисти – не.
С по 70 лв. годишно трябва да расте минималната работна заплата, е оценката на Димитров.
Хората  висше образование и работят по специалността трябва да започват трудовия си стаж с 700 лв. стартова заплата.
Много тревожно е, че 80% от завършващите висше образование млади хора са с нагласа за трайна емиграция, предупреждава Пламен Димитров.