На 13 август 1987 г. са задържани Елин Маджаров (Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър) и Сава Георгиев (Саафет Реджеб), заподозрени като атентатори, извършили серия бомбени атентати в периода 1984-1985 г. срещу така наречения Възродителен процес, сменил имената на турците.

Първата искра са атентатите от 30 август 1984 г. в Пловдив и Варна. Планирани са така, че да съвпаднат с посещението на държавния глава Тодор Живков в тези градове. На 30 август 1984 г. в 17:29 ч. е взривена бомба в чакалнята на гара Пловдив. Взривното устройство е поставено в дъното на залата, при обществените телефони, до кошче за отпадъци. Убита е една жена, а 42-ма души се ранени. Разрушени са металният покрив и някои стени в гарата.

След 36 минути, в 18:05 ч., е взривена нова бомба пред сградата на аерогара Варна. Взривното устройство е поставено в бетонен цветарник на паркинга. Ранени са две жени.

Следващата бомба срещу разпадащият се комунистически режим избухва в 21:32 часа на 9 март 1985 г. на гара Буново. Взривен е вагонът за майки с деца (вагон № 5) на бърз влак №326 Бургас - София. Планирано е бомбата да причини максимални поражения, като избухне в тунела Гълъбец (дълъг 3200 метра), но влакът закъснява с 2 минути и това взривът настъпва на гарата. При Атентата на гара Буново загиват 7 души (2 деца, жена и 3-ма мъже), тежко ранени са 9 души (включително 2 деца).

30 минути по-късно, в 22:00 ч., в Сливен е взривенa бомба във фоайето на хотел „Сливен“ - централния многоетажен хотел в града. Взривното устройство е скрито в гардероба на сладкарницата, известна като "Епруветката". Стените на гардероба намаляват ударната вълна. Ранените са 23 души. Разрушен е таванът на залата.

Според Държавна сигурност и зад тези атентати стои една и съща група, от трима терористи и няколко помагачи. Според службите това е единствената "протурска" терористична група, извършила системно атентати преди и след ескалацията на Възродителния процес. И тримата арестувани са признати за виновни и осъдени на смърт. Присъдите са им изпълнени, но 28 г. продължават да бродят съмнения, че някои от терористичните акции са дело на самата Държавна сигурност, за да отклони вниманието от умиращия комунизъм и представи българските турци като врага на държавата. Има съмнения, че внедрени агенти на ДС са помагали на терористите. Истината за атентатите 1984-1987 г. все още не е разчетена, но по ирония на съдбата жертвите и палачите – БСП и ДПС днес са в цинична прегръдка и управляваха държавата.